Натоварени със зло

На Т. М. всичко това не му прави никакво впечатление. Той се накрещя и отново стана благоразположен и самодостатъчен. „Това, душице, е само философия — казва той (и го казва от себе си, в никакъв случай не е цитат). — Та какво исках да ви посъветвам? А, да, недейте се занимава с Оренбург. Оренбург си трае. «Действай според обстановката» — и толкова. Много добре ги разбирам. И действам, трябва да ви кажа. Според обстановката. Из ония дни в Новосергиевка, когато тези, «неумитите» тръгнаха да слизат от нощния, «веселия» влак Оренбург — Черма, железничарите, съвместно с милицията, най-вежливо ги настаниха обратно във вагоните, дадоха сигнал на машиниста, и те заминаха нататък… Оренбург официално не каза нито дума, но даде да се разбере, че и занапред трябва да постъпваме така. В Оренбург няма дори и да разговарят с вас, любезни мой Георгий Анатолиевич. Да речем, ще го приемат за сведение. Може даже да ви обещаят нещичко, защото вие все пак сте депутат и заслужил учител. Но няма да направят нищо. Ще се измъкнат. Пък и няма такава сила, която да ги накара да се обявят против цялата демокрация и против народа“.

Г. А. известно време мълча и гальовно полюшва ударената си ръка, а после изведнъж ме погледна. Аз веднага станах и поисках разрешение да изляза. Г. А. ми разреши (с признателност), и каза да го чакам в бюфета и да му взема бульон и пирожки. Тъкмо бульонът щял да изстине.

Всичко стана много мило, но все пак аз, разбира се, бях обиден. Знам, че не трябва, а не мога да направя нищо. Не ми е за пръв път. Разбирам всичко и Г. А. после напразно ми поднася своите извинения. И все едно, пак ми е обидно. От възрастта е. Също като коликите.

За развлечение започнах да си измислям продължение на разговора. Например: „Е, добре, Михайло Тарасович, не успях да ви убедя. Разрешете тогава да ви предложа подкуп. Ето ви, като начало, хиляда рубли“.

Г. А. се забави петнадесет минути. Когато дойде, не каза нито дума, а гребна някак механично от бульона, отхапа си пирожка и чак тогава изведнъж се сети да се извини. При това, за мое най-голямо удивление, даже сметна за възможно да ми даде обяснение. Оказва се, че те са разменили някаква тясно служебна информация.

Когато се върнахме в къщи, някакво човече чакаше Г. А. в приемната. Тук пиша за него само по една единствена причина: аз никога в живота си не бях срещал хора като него, пък и не само аз, както се изясни по-късно.

Те с Г. А. влязоха в кабинета, а аз все още не можех да се ориентирам. Съвсем безцветна физиономия. Маниерите — сладникави до подлизурство. Едното му ухо червено, другото жълто. Сакото закопчано върху ситото коремче и копчето се държи на последния конец. И обут с трандафори! Къде ли е намерил такива трандафори? Не просто половинки, не „мокасини“, не „коренища“, а точно трандафори. Само Чарли Чаплин е имал такива трандафори. В този момент идеята ме осени: това човече, така както си е, сигурно е дошло при нас в лицея направо от някоя древна кинокомедия. Още от чернобелите. Още от немите, с пианист в салона… Така, както си е, дори без да се преоблече.

След вечеря попитах Г. А. кой е идвал при него. Стори ми се, че и той е доста озадачен. „А на теб кого ти напомня този човек?“ отвърна ми той. Казах, че ми напомня Чарли Чаплин. „Чарли Чаплин ли? Каква странна идея.“ — каза той и разговорът ни приключи.

Обиден, разочарован и озадачен завършвам днес аз своя ден.

Ръкопис „ОЗ“ (10–14)

… Това не беше така, съвсем не беше така.

10. Йоханаан Богослов се родил в една и съща година с Назаретянина. Всъщност не се родил само той, родили се близнаци. Втория близнак нарекли Яков Стария, защото се бил появил на света няколко минути преди Йоханаан. Между другото, Йоханаан (Йоан, Йохан, Иван, Ян, Жан) означава „Милост божия“ („Яхве е милостив“). Трябва да проверя какво означава Яков (Джейкъб Якоб, Жак).

Името на рибарското селище, разположено на брега на Галилейското езеро, където са се родили близнаците, не се е запазило, а също и самото селище, което било разрушено до основи от римляните по време на Юдейската война. Затова пък се е запазило името на щастливия баща. Той бил рибар и търговец на риба и се наричал Заведей. В семейството на Заведей имало още девет дъщери, но в нашия разказ те не играят абсолютно никаква роля.

В детството си Йоан и Яков били хулигани и пакостници. Според легендата прякора Боанергес, („Синове на гърма“), им дал Назаретянинът, когато и тримата вече били минали тридесетте. Това не е истина. Така ги нарекли съседите им по времето, когато двамата млади пройдохи влизали в периода на половото си съзряване. Веднага трябва да отбележим, че само в съвременното си значение преводът на малко страшното прозвище „Боанергес“ звучи нещо като благородно-страховито. А за съседите си те били не Синове на гърма, ами истински кучи синове, бичове божии и коцкари-разбойници.