Натоварени със зло

Много по-късно му било съдено на Йоан да се досети, че всъщност това е било предопределение.

След като погълнал отровата, Яков умрял доста бързо, макар и да се мъчил малко време — точно толкова, колкото било предвидено от имперското правосъдие. Йоан обаче не умирал. Вързали го и три пъти му наливали в устата смъртоносното питие, а той три пъти се превивал в спазми и повръщал всичко. Макар и рядък, случаят съвсем не бил единствен и в съответствие с прецедента Йоан трябвало да бъде доварен в кипящо масло.

Така спечелил още един ден живот. Явно част от отровата все пак проникнала в организма му, защото чак до сутринта виждал разни образи и чувал някакви гласове. Това било истинско страдание. Той изобщо не можел да разбере кой говори с него и какво точно му казва. Не, това не бил Назаретянинът. Това бил някой равен Нему, но той не внушавал любов и не дарявал радост. Думите му били непонятни за Йоан. Йоан разбрал само, че отново го осъждат и отново го наказват.

Като уби Ахасфер, ти наруши волята на Учителя. — Така сякаш му било казано.

Като прие името на Ахасфер, ти сам определи наказанието си — така сякаш му било казано.

От днес чак до Страшния Съд ти ще скиташ по света — така му било казано.

И ще правиш нещо, нещо и нещо — така му било казано.

Но какво е това „нещо“ през онази нощ Йоан така и не разбрал.

Сутринта го извели близо до Латинските порти и пред една не много голяма тълпа го пуснали с краката напред в огромен казан с кипящо масло. Болката била непоносима и Йоан изгубил съзнание, но отново не умрял.

Когато се свестил, разбрал, че лежи на каменния под в познатото помещение на съда, а над него с пет цели гърла спорят членовете на римската юридическа колегия. Оказва се, че никой престъпник не може да бъде наказан три пъти за едно и също деяние. Оказва се също, че да бъде наказан трети път означава да се подлага на изпитание дълготърпението на боговете. Да изпитва дълготърпението на боговете не искал никой освен господин районния съдия, който в случая останал в малцинство. От друга страна обаче, нито един престъпник не трябвало да остане ненаказан. Затова юридическата колегия отсъдила: Ахасфер от Ерусалим да бъде заточен за вечни времена в една от най-затънтените римски колонии, Азия, а именно — на малкия остров Патмос. Така и било направено.

(СПРАВКА: Патмос — малък остров в Егейско море на четиридесет километра южно от линията, свързваща островите Икария и Самос. В описваното време бил населен от няколко десетки напълно диви фригийци, които имали речников запас от две дузини думи и се хранели с козе сирене, сушена риба и водорасли. От по-едрите млекопитаещи, освен фригийците и козите, там се срещали също и заточени.)

Йоан прекарал на Патмос четиридесет години.

Трябва да отбележим извънредно важното обстоятелство, че през цялото това време заедно с него и неотлъчно от него на острова живял и неговият ученик и слуга Прохор. Този Прохор е фигура във висша степен забележителна. В утрото на кипящото масло, край Латинските порти той бил на шестнадесет години. Бил грък по произход и таен християнин по убеждения. На мястото на наказанието попаднал случайно, но докато гледал и слушал как главата, която стърчала от бълбукащото масло с избелени очи изрича думите на Учението, примесени със странни откровения и описания на чудни явления, възторгът и обожанието му постоянно нараствали. И когато палачите, отчаяни че не могат да изпълнят дълга си, вече били изхарчили всичкото отпуснато масло, а около казана се бил събрал половината Рим, Прохор разбрал, че този човек не е от мира сего. През тази сутрин съдбата му била решена и той последвал Йоан на Патмос, изпълнен с предчувствие за подвиг. Със себе си носел голям запас от пергамент и мастило, а също и торба сушени смокини за храна на първо време. Всичко това той, разбира се, откраднал от собственика на дюкяна, където работел като ученик на писаря.

Така завършва предисторията на Йоан-Ахасфер. На остров Патмос започва неговата история.

11. В пълно мълчание ние се изкачихме до нашия дванадесети етаж и спряхме пред вратата без номер. Леко задъхан, Миша каза:

— Сега, Серьожа, да се разберем. Ще говоря аз, а ти си трай.

Нищо не му отговорих, защото имах силна треска. Едва преди минута докато вървяхме по стълбите осъзнах, че забърквам своя стар приятел в история извънредно опасна за него. Съвсем не ме оправдаваше фактът, че на него, видите ли, службата му е такава и че той сам настоя за това посещение. Много ми се искаше да му кажа: „Слушай Миша, дай да оставим това! Да вървят по дяволите всичките!“ Но нали не можех да постъпя така! Все някак трябваше да разкъсам проклетия омагьосан кръг…

В антрето помогнах на Миша да си свали шлифера, сложих го на закачалката, а мократа му шапка оставих под огледалото. Без да бърза Миша сресваше пред него пооределите си руси къдри. Според мен, беше напълно спокоен, сякаш е отишъл на гости у някое семейство да си пийва коняк и да замезва с лимонче.

— Накъде сега? — попита той тихо, духна върху гребенчето си да го почисти и го прибра.