Натоварени със зло

— Ей сега, чакай малко — казах аз.

Не исках моят приятел Миша да води разговора седнал в креслото за разни келяви посетители. Въобще, нека да види всичко със собствените си очи.

— Всъщност какво толкова има да чакате? Да вървим — и тръгнах направо към Стаята.

— Спокойно Серьожа, спокойно — измърка Миша зад мене. — Всичко е нормално…

Стаята беше празна. Дръпнах се да направя път на Миша за да може да види всичко: и глупавия нар, и двете метални ленти от прозореца до вратата на Кабинета, и вратата на Кабинета отворена както винаги към плътната бездънна тъмнина, пронизвана от мътни пулсиращи блясъци. Миша бързо огледа всичко това и лицето му придоби израз, какъвто не бях виждал преди. Той сякаш леко се натъжи, все едно че ей сега трябва непременно да изпие чаша рициново масло.

Демиургът изтрещя:

— Клиентът — в Приемната! Какви са тези волности?

Аз стиснах зъби и злобно процедих:

— Това не е клиент. Бих ви помолил да излезете и да поговорите с него.

— Правете каквото ви се казва!

Миша ме хвана здраво за лакътя и каза по посока на Кабинета:

— Казвам се Михаил Иванович Смирнов. Аз съм майор от Държавна сигурност и бих искал да побеседвам с вас.

Явно Демиургът никак не се учуди.

— Да побеседвате или да ме разпитате? — осведоми се той.

— Аз съм тук неофициално — отвърна Миша. — Искам просто да ви задам няколко въпроса.

— Защо точно на мен?

— Бих искал да си изясня дали вашата дейност представлява интерес за моята служба. Уточнявам: сега вие имате право да не отговаряте на въпросите ми.

— Можете да не уточнявате. Аз винаги имам това право… Сергей Корнеевич, хич недейте се надява, все едно аз няма да изляза. Поканете госта да седне.

— Не се безпокойте — каза Миша. — Днес цял ден съм седял. Не, честно казано, наистина бих искал да ви видя.

— А, има си хас… Добре, ще обмисля тази идея. Ще видим как ще се държите. А засега можете да задавате вашите въпроси.

От напрежение чак кракът ми се схвана. Докуцуках някак до нара, седнах и започнах да го масажирам. Онези двамата вече подхванаха разговора, ама така живо и бодро, сякаш са се познавали цял живот или се забавляват с някаква детска игра на въпроси и отговори.

— Кой сте вие?

— Имам много имена. Наричат ме Грънчаря, Ковача, Тъкача, Дърводелеца, а също и Хефест, Ху, Илмаринен, Хнум, Вишвакарман, Птах, Яхве, Мулутгу, Моримо, Мукуру… Толкова стигат ли?

— Не питам за името ви. Аз питам какъв сте.

— Аз съм грънчар, ковач, дърводелец, тъкач… Малко ли е това? Най-сетне, аз съм Демиург.

— Предполагам, обаче, че вие все пак сте човек, така ли?

— Разбира се! В това число съм и човек.

— А друго какво сте?

— Вие да не искате да кажете, че не знаете какво е това Демиург? Ами погледнете тогава в речника!

— Добре, ще погледна. И отдавна ли сте тук?

— Повече от половин година… Макар че… всъщност, всичко зависи от мерките. Слушайте, а на вас не ви ли е все едно откога сте тук?

— На мен не ми е все едно, но ако ви е трудно да отговорите, нека изоставим този въпрос. От къде сте дошли?

— Вижте какво, майоре, искам да ви предупредя нещо. Ако сега започна да отговарям на въпросите ви относно времето и пространството, уверявам ви, няма да останете нито доволен, нито пък удовлетворен.

— Добре, ще приема вашето предупреждение за сведение. И така, откъде сте пристигнали?

— От никъде не съм пристигал. Аз съм бил тук винаги.

— В тази същата стая ли?

— Тази стаичка, майоре, не е била винаги тук. Аз, обаче, съм бил винаги тук. В известен смисъл. При това и тук, но и не само тук.

— Това е много интересно! Доколкото ми е известно, човек не притежава такива възможности. Значи ли това, че вие все пак не сте човек?

— Човек наистина не притежава такива способности. Това е вярно. Но затова пък аз притежавам способността да бъда човек, а и не само човек.

— Е, какво пък, това си е ваше право. Никакви закони не го забраняват. А сега бих ви помолил да ми разкажете, ако, разбира се, е възможно, каква е целта на вашето пребиваване тук?

— Струва ми се, че сте свикнали да си имате работа с чужденци.

— Защо смятате така?

— Много правилна реч имате. Много свободни маниери. И явно сте свикнали да задавате този въпрос — за целта на пребиваването.

— Между другото, свикнал съм и да получавам отговори на него. И така?

— Търся Човека.

— Кого именно?

— Търся Човека с главна буква.