Натоварени със зло

Други познати в „могъщите организации“ нямам. Ако се обърна пряко, по официалните канали, като перспектива не виждам нищо друго освен лудницата.

Останах сам. Сега вече — съвсем сам.

15. Беше вече късна вечер. Даже по-скоро нощ. Аз лежах…

Дневник

18 юли (Допълнение към 17-ти)

Аз също като Михаил Тарасович, не мога ясно да си обясня защо Г. А. така разпалено защитава Флората.

„… За падналите вдигах глас“34?

Не е това. Съвсем не е това. Съвсем точно знам, виждам и чувствам, че той не ги смята за паднали. Всички ние се отнасяме към тях като към паднали — ако не в единия, то в другия смисъл, а виж той — не. Той въобще не признава такова понятие — „паднал“. Всичко породено от обществото е породено от законите на това общество и значи е закономерно, значи в строгия смисъл на думата не може да бъде разделено на добро и лошо. НИЕ сме тези, които делят всички социални изяви на добри и лоши, като при това също сме управлявани от някакви обществени закони. (Точно по тази причина това, което е добро за деветнадесети век, е достойно за пълно порицание през двадесет и първи. Например безогледното чинопочитание. Или, да речем, сляпото изпълнение на заповеди.)

Разбиране и милосърдие.

Разбирането, това е лост, инструмент, прибор, който учителят използва в своята работа.

Милосърдието — това е етическата позиция на учителя спрямо обекта на неговата работа, това е начин на възприемане. Там, където има милосърдие — там има възпитание. Там, където липсва милосърдие, където има всичка друго, но не и милосърдие — там има дресировка.

Възпитанието на Човека става с милосърдие.

Когато милосърдието липсва, се получава полуфабрикат: технократ, бачкатор, службаш. И, разбира се — барети от всякакъв цвят. Машини за убиване. Професионалисти.

Трябва да се отбележи, че човечеството безусловно е напреднало много в изготвянето на полуфабрикати. По-лесно ли е, що ли? Или никога не е достигало време за възпитанието на Човека? Или пък не са достигали средства?

Не, струва ми се че просто е нямало нужда от него.

А сега появила ли се е? „Погледнеш ли наоколо със хладен разум ти…“ Значи все пак се е появила? В противен случай теорията на ПВП35 никога нямаше да си пробие път през реликтовите джунгли на Академията на педагогическите науки. Нямаше да бъде създадена и системата на лицеите. И Г. А. в най-добрия случай щеше да бъде един от учителите-първенци в най-обикновеното училище номер 32 на град Ташлинск.

Ясно е, че битието определя съзнанието. Такова е правилото. За щастие, макар и като изключение, но все пак достатъчно често се случва съзнанието да изпревари битието. Иначе и до сега щяхме да си останем в пещерите.

Микаел се събуди. Както винаги, сутрин е циничен.

18 юли (вечерта)

Току-що се върнахме от столовата. Имахме дискусия. В гърлото ми стърже, сякаш съм командвал парад. Настроението ми е отвратително. Говорих дяволски лошо. Никак не умея да говоря. Ама и Асколд ги приказва едни!

Сега не искам да пиша за това.

Г. А. не се чувства много добре. Свалих му пластира, но ръката го боли. Миша е угрижен и гледа виновно. Правихме вълнови масаж на ръката. Серафима Петровна извика Михей в кабинета си и там му устроила подробен разпит, докато го черпела със сладки.

От единадесет до четиринадесет бях в болницата. Помагах на Борисич да попълва историите на болестта, разнасях гърнета (на най-високо професионално ниво), и водих лечебната физкултура във всички стаи на третия етаж.

От петнадесет до деветнадесет готвих курсовата си работа — конспектирах мадам Тепфер. Все си мислех, че ще е трудно, ама не чак толкова! Май няма да ми се размине — ще се наложи сериозно да се захвана с тази дяволска психогеометрия. Висша педагогика, да я вземат мътните! Не вярвам в нея… Ами какво да прави човек, ако е лишен от способности за абстрактно мислене? В много жесток свят живеем все пак…

Събитията.

Рано сутринта по градското радио говори Михайло Тарасович и съобщи за големи победи. Нашата доблестна милиция е разкрила и унищожила нелегална фабрика за наркотици. Фабриката е била разположена в мазето на лабораторния корпус на университета. („Аха!“ — веднага си помислихме двамата с Мишел и се спогледахме мълчаливо.) Арестувани са шест човека: един куриер, трима пласьори и двама от охраната. Арестуван е шефът на мафията в града. Оказва се, че това е гражданинът Тютюкин, заемал до този момент поста началник на отдел „Култура“ към градския съвет. („Аха!“ — казах си аз сам и понеже Г. А. го нямаше, се спогледах с Асколд.) По подозрение в съучастие са задържани още куп лица и в частност управителят на склада за химикали, собственикът на кафе-сладкарница „Снежанка“, един от градинарите, които работят към университета и други добри граждани. (Нещо характерно — нито един студент.) Следствието продължава. Има основания да се предполага, че в най-близко време нашия град най-сетне ще бъде напълно изчистен от наркомафията.