Натоварени със зло

Още нещо за отбелязване: предполага се, че общото между на нас е повече отколкото различното. Всички сме ученици на Г. А. и всички сме научени свято да следваме своите убеждения. Всички ние ненавиждаме Флората и в тази посока не представляваме нищо особено — изцяло и напълно се придържаме към мнението на преобладаващото болшинство. Всички ние обичаме Г. А., но не разбираме сегашната му позиция и затова се чувстваме малко виновни пред него и същевременно леко агресивни в отношението си към него.

Ние с Мишел размахваме ръце главно защото не ни харесва да бъдем в един куп с болшинството. Тръгваме от там, но всъщност нямаме никакви сериозни основания да се разграничим от болшинството и това ужасно ни дразни. Не намираме също и никакви основания да застанем напълно на страната на Г. А. и това ужасно ни безпокои. Защото едно е ясно: ако някой все пак греши, то това със сигурност не е Г. А. Т.е. на нас с Мишел това ни е ясно. На нас с Мишел съвсем не ни е ясно какво да правим по-нататък. Да следваме своите убеждения, значи да изпаднем в глупаво положение, а освен това и да предадем Г. А. А да следваме сляпо Г. А. значи да потъпчем собствените си убеждения, което, както е известно, е много лошо нещо.

Виж за Ирка всичко е просто. Тя много обича Г. А. Също на нея й е много жал за Г. А. Това за нея е напълно достатъчно, за да застане изцяло на негова страна. Което съвсем не означава, че тя потъпква своите убеждения. Просто такива са й убежденията: до сълзи й е жал за любимия Г. А., всичко останало няма значение. Флорите и фауните идват и си отиват, а Г. А. трябва да го има и ще го има во веки веков. Амин! А пък ако много лаеш, ще ти плесна тая овесена каша във физиономията.

Кирил си е добре: има билет за в къщи и заминава утре в тринадесет и двадесет. Впрочем той е теоретик. „Вярвам, защото е абсурдно.“ Човекознанието не е наука, то е някаква разновидност на вярата. В него нищо не може да бъде нито доказано, нито опровергано. Човековерие. Ти или просто вярваш, или просто не вярваш. Избираш това, което ти е по-близко, или може би ти дава повече топлина… Г. А. е бог. Той знае истината. И дори ако вашата келява практика по-късно покаже, че Г. А. не е бил прав, все едно, аз ще вярвам в Г. А. и ще се надсмивам на вашата практика, ще ви съжалявам в минутата на вашето жалко тържество, а после, може би ще позволя вие, отстъпниците, да поплачете на рамото ми, когато вашата жалка практика в края на краищата се превърне в прах под лъчите на истината.

Най-малко от всички крещеше и махаше ръце Зоя. От пръв поглед се виждаше, че самият разговор за Флората предизвиква у нея почти физическо отвращение. Със своята душевна чистота, която вече достига почти до фригидност, тя органически не понася флората. (Тук нещата съвсем не опират до повишена гнусливост. По време на епидемията тя работеше заедно с нас и по-добре от мнозина — от сутрин до вечер и от вечер до сутрин, гнойни чаршафи, жълто-червени язви, кървави изпражнения на умиращи… (Но Флората е вече над предела на нейните възможности. Ами че те вече не са хора. Дори не са и животни. Това са някакви гадни слузести гъби, които се хранят с мърша. Те са извън моята сфера. Те са извън нашите закони. Те въобще са извън. Г. А. е светец, а вие — не. Аз пък — съвсем не, до последна степен — не. И млъкнете за бога, стига вече, на вечеря сме все пак…

Най-общо казано, никой не ме учуди особено. Виж Асколд ме учуди. Той винаги си е бил малко супермен, още от първи клас, и това винаги му е харесвало. Преди си мислех, че това е просто поза. Имидж. Помня веднъж Г. А. се пошегува: с тези маниери, Асколд, направо си готов за преподавател в кадетското училище. Днес обаче стана ясно, че това не са само маниери. Тунеядството трябва да бъде унищожено. Изборът пред нас е един: или свят на труда, или свят на разложението. Затова никой тунеядец не може да има начин на живот, той може да има само начин на неизбежна гибел и само в избора на този начин на неизбежна гибел ние можем да си позволим някакво милосърдие. Всеки тунеядец трябва ясно да разбере това. А ние с вас трябва да направим така, щото всеки потенциален тунеядец на когото не е провървяло с генотипа, със семейната среда, с училището или с нещо друго, да бъде предупреден с най-голямата възможна убедителност за своята неизбежна гибел. Няма нужда от: слюнки, сополи, лутане и саможертви. Нужни са: желязна твърдост, безпощадна последователност и абсолютна непримиримост. Г. А. е гений, това е безспорно. Никой глупак не се и кани да го оспорва. Просто трябва да помним, че и гениите също грешат. Нютон… Толстой… Айнщайн… и така нататък. Трябва да мислим със собствените си глави, макар и да не сме гении. Трябва да запазим студената логика на мислите си и да не позволяваме нашето преклонение и възхищение да замъгли очите на разума ни…

Както винаги, аз не можах да намеря нужните аргументи в нужния момент. Всичките ми аргументи бяха само яростно хвърляне на тор и бананови кори. Колко хубаво щеше да бъде ако заедно с Асколд бяхме изпели например такъв дует: