Натоварени със зло

На деветия етаж той ме хвана под ръка и доверително започна да ми разказва, че вече е имал аналогичен случай — преди петнадесет години. Трябва да признае, че тези мои мошеници са ловки, но както е известно, няма нищо ново под луната. Още щом видял тези метални направляващи ленти и веднага разбрал всичко. Това не са никакви направляващи, ами шини. В Кабинета пък е генератора. Вярно, че някои неща не може да обясни даже и сега, но това не е негова работа… Това въобще не е наша работа… Ясно е като две и две, че участъковият милиционер е дремал. В участъка му, разбираш ли, цяла банда аферисти работи почти месец най-малко, а той зяпа гаргите. Едно не мога да разбера: с какво те държат тебе? Толкова ли си наивен? Мале, мале, а уж си кандидат и без малко доктор… Ще я докараш до там, че ще те арестуват заедно с тях! Член еди-кой си, за съучастие в мошенически машинации… Нали не са те купили! Разбирам, разбирам, измамили са те. И аз самият отначало си помислих какви ли не работи, нищо че съм от стара коза яре… Нищо, не се тревожи, аз ти вярвам и ще се застъпя за тебе — да минеш като свидетел по делото… По-добре се връщай в своята Степна обсерватория, залавяй се с любимите си звезди и забрави за всичко това дето кой знае какъв дявол те е накарал да се забъркаш в него!…

На третия етаж ме прегърна здраво през раменете и вече заговори със съвсем друг тон — на приятел, силно трогнат от моите грижи. Макар че, ако погледнем от друга страна — какво толкова имаше ти в онази Степна обсерватория? Само една хотелска стая, нали? А тук — такава квартирка, че чак ти завиждам. Спалнята ти направо ме довърши. На Варка няма и да споменавам, че жив ще ме изяде… Абе къде намират хората такива гарнитури! Ами книгите от къде ги намираш? Да нямаш връзки на черния пазар? Аз цял живот събирам „Военни мемоари“, но толкова много… Жалко че твоята Соня е на работа, не съм я виждал от сто години. Слушай, що за маниери са това — да ме каниш на гости посред бял ден? Дай да се съберем като хората, с жените, с децата, хем ще запознаем моя Сашка с твоята Танка… (Тук той шумно се разсмя). Ама как изскочи от банята… Почервеня като мак… Между другото хубаво ти расте момичето. Така си е то, ние стареем, а децата растат. Има-няма пет годинки и ще станат за женене… А конячето ти си го биваше. Ще видиш обаче аз какъв коняк ще те почерпя като ми дойдеш на гости — такъв не си пил никога, а няма и да пиеш ако не съм аз… И така, благодаря ти за поканата, благодаря и за почерпката и за любезността… Не, не, няма нужда да ме изпращаш, знам, че „шестицата“ спира ей там.

Той ме прегърна вече в движение, потупа ме по гърба и изтича по стълбите. Аз останах подпрян на бетонната стена, мокра и ледена от дъжда, да гледам как ловко прескача от тухла на тухла, за да премине през улицата, а после се оглежда наляво-надясно преди да пресече улицата и да тръгне към автобусната спирка.

13. Демиургът каза:

— Имате ли още въпроси?

— Нямам — отговори Миша. — Благодаря ви.

Той вече се беше оправил напълно и лицето му си беше възвърнало нормалния цвят, но потта все още се стичаше от челото по бузите и врата, така, че постоянно трябваше да я изтрива с вече смачканата кърпичка.

— Тогава аз ще ви задам въпрос — каза Демиургът. — Само един. Какво искате вие?

— Сега искам само едно — отвърна Миша с крива усмивка. — Искам да ви няма. И никога да не ви е имало. Искам веднага да се събудя. Събуждам се, а вас ви няма и никога не ви е имало.

— Това е един наистина странен отговор — каза Демиургът. — Не го очаквах от вас… Впрочем аз въобще нямах предвид вас персонално.

— Аха, вие сте имали предвид… Виждате ли, всичко, което искаме ние, е изложено в Програмата на Партията. Прочетете я, там всичко е написано.

Демиургът гръмна:

— Благодаря ви! Свободен сте, майоре. Сергей Корнеевич, моля изпратете майора. Да му се подадат палтото и шапката.

… Когато най-сетне се домъкнах до мястото си в Приемната, като стара кранта, която влачат към скотобойната, той каза:

— Ще ви помоля занапред да не водите своите приятели без специално предупреждение. Тук не е светски салон, а служебно помещение… Впрочем в този конкретен случай аз по-скоро съм ви благодарен. Та нали вашата епоха е епоха на могъщите организации, а пък аз по стар навик все се занимавам с отделни фигури. Благодаря ви, вие ме насочихте към някои мисли.

14. СПРАВКА. От много години вече аз практически не съм женен и се намирам в развод. Моята първа и последна съпруга се наричаше Александра. Миша Смирнов не я е виждал никога. Деца нямам и никога не съм имал. Между моите близки и приятели, а също и между познатите ми, няма и никога не е имало жена на име Соня, София или нещо подобно.

По-късно звънях на Миша Смирнов още два пъти. Единият път ми казаха, че е в продължителна командировка. Другият път поговорихме няколко минути по телефона. Той беше приветлив и съвсем дружелюбен, но отказа да се срещнем, като се оправда с много работа. Преди да затвори той с удоволствие си спомни за „чудната вечер“ която прекарал у нас и ме помоли да поздравя „Сонечка и Танечка“.