Невинните

— Все още не знаем дали между двете неща има връзка — отбеляза Ванс. — Той може би е планирал да излезе още преди обаждането. Може би става въпрос за случайно съвпадение.

— Но защо?

— Той сподели с мен, че и двамата се безпокоите да не си загуби работата в банката — каза Роби.

— Да, но едно безпричинно напускане на работното място със сигурност би допринесло за това.

— Сигурна ли сте, че не е направил опит да се свърже с вас? На джиесема или на стационарния телефон?

— Ние нямаме стационарен. Отказахме се от него още миналата година, когато намалиха заплатата на Гейб.

— Сещате ли се за някаква причина, която би накарала съпруга ви просто да стане и да си тръгне?

В очите на жената се появи подозрение.

— Как да ви кажа… Това се случва, след като вие сте разговаряли с него! Може би в това се крие причината…

Логично, помисли си Роби.

— Мъжът ви е участвал в Първата война в Залива… — започна той.

— Такава ли била работата? Но той отдавна не е военен!

— Интересуваме се от взвода, в който е служил по време на войната.

— Защо?

Роби се поколеба и погледна към Ванс.

— Интересът ни е служебен, госпожо Сигъл — каза тя. — Искахме да разберем дали съпругът ви поддържа връзка с някой от останалите членове на взвода.

— Аз знам за Елизабет ван Бойрън.

— Ние също.

— Тя умира.

— И това знаем — кимна Ванс. — Да ви е говорил за някой друг?

— О, да. От време на време споменаваше няколко имена, но ми е трудно да си ги спомня.

— Лио Брум? Рик Уинд? Къртис Гети? Джеръм Касиди?

— Гети! — проясни се лицето на жената. — Гейб казваше, че са били близки, но не го е виждал, откакто са се прибрали в Щатите. Рик Уинд също ми звучи познато. Работата е там, че Гейб не обича да говори за службата си в армията. Страхува се, че ще умре вследствие на токсичните газове, които е дишал в Залива. Непрекъснато чуваме за този или онзи, който е умрял след участието си в тази война, но военните дори не признават за съществуването на така наречения «синдром на Войната в Залива». След заболяването на Елизабет той изпадна в дълбока депресия. Непрекъснато мисли за нея и е убеден, че ще бъде следващият.

— Казахте, че е бил близък с Къртис Гети — обади се Джули. — Имате ли снимки, на които са заедно?

Роби се обърна да я погледне. Почувства се виновен, въпреки че постоянно мислеше за начина, по който момичето ще възприеме всичко, което се случва.

Алис се стъписа за миг, но искреността на въпроса я накара да се изправи.

— Мисля, че имаме — кимна тя. — Почакай.

Тя излезе от стаята и се върна две минути по-късно с плик в ръце. Седна до Джули и започна да вади някакви снимки. Ванс и Роби се надвесиха над тях.

— Ето го татко! — възкликна след известно време Джули.

Алис се изправи.

— Баща ѝ? — попита недоумяващо тя.

— Дълга история — отвърна Роби, взе снимката от ръцете на момичето и се вгледа в нея.

Групичка бойци стояха пред изгорял иракски танк, върху чиято броня личеше надпис «Саддам — на кебап», изписан със спрей.

Къртис Гети беше последният вдясно. Маскировъчен костюм, разкопчана риза и пистолет в дясната ръка. Изглеждаше много млад и много щастлив, вероятно защото бе жив. До него стоеше Джеръм Касиди. Късо подстриганата му коса беше кестенява. Гол до кръста, строен, мускулест, загорял. Следващата беше Елизабет Клеър. Беше по-ниска от мъжете, но изглеждаше по-храбра и твърда от тях. Нейната униформа беше чиста и спретната, с блестящи копчета. Личното ѝ оръжие беше прибрано в кобура. Гледаше право в обектива, а изражението на лицето ѝ беше много сериозно.

— Най-отляво е Гейб — посочи го Алис.

Гейбриъл Сигъл беше по-слаб и с по-гъста коса. Изглеждаше самоуверен и дори малко арогантен. И неговите очи бяха вперени в обектива.

— Тези не ги знам кои са — добави Алис и посочи двамата войници в центъра на групичката, които бяха доста по-високи от останалите.

— Това са Рик Уинд и Лио Брум — отвърна Роби. — И двамата са ни известни.

— Допускате ли, че те знаят нещо, което има връзка с изчезването на съпруга ми?

— Може би — кимна Роби. Но няма как да ги попитаме.

— Непременно ще проверим — добави Ванс, очевидно разгадала мислите му.

— Не разбирам защо след толкова години проявявате интерес към военната служба на съпруга ми — озадачено каза Алис.

— А знаете ли нещо друго, свързано с този период от живота му?

— Не, нищо. Беше си донесъл някои неща от пустинята. Каската, ботушите… Но по-късно ги изхвърли.

— Защо? — попита Ванс.

— Как защо? Защото беше убеден, че са токсични — отвърна Алис.

87

Веднага след като се прибраха във фермата, Ванс се обади във ФБР. Прекият ѝ началник буквално ѝ проглуши ушите заради продължаващата самоотлъчка. Тя търпеливо изчака да отмине пороят от гневни думи и помоли да проследят телефонното обаждане до Гейбриъл Сигъл в банката.

Шефът ѝ се обади двайсет минути по-късно.

Разговорът бил проведен от телефон за еднократна употреба. Нямало как да го проследят. Последва категорична заповед Ванс моментално да се яви в Бюрото.

Роби успя да долови тази част от разговора и хвана ръката ѝ миг преди тя да откаже.