Невинните

— Само почакай — отвърна Роби. — Със сигурност ще останеш изненадана!

— Е, да се надяваме, че ще изскочи нещо — промърмори Ванс. — Защото в момента и аз не виждам никакъв лъч светлина.

Трафикът в западна посока беше доста интензивен. Измина около час и половина, преди да седнат около кухненската маса във фермата. По пътя купиха бъргъри с пържени картофи, които изядоха още в колата.

— Е, да започваме — предложи Роби. — Ще караме поред.

— Трябва ли? — повдигна вежди Джули. — Само ще си губим времето.

— Голяма част от разузнавателната дейност е губене на време — изстреля Ванс. — Но човек трябва да го направи, защото само това е начинът да се открият нещата, които наистина имат значение.

— Правилно — погледна я Роби. — Да започнем с теб.

— Е, добре — кимна тя. — Досега проверявахме различни сценарии, които се оказаха несъстоятелни. Сега идва ред на елиминацията. От всичко, което казахме дотук за Ван Бойрън, аз не виждам начин да е била замесена. Лежи в хоспис от няколко месеца насам и машината диша вместо нея. Съпругът ѝ и дъщеря ѝ просто я чакат да умре.

Роби кимна.

— И при Сигъл е същото. Единствената му грижа е да не си изгуби работата. А когато му казах за какво го търся, беше наистина изненадан.

— Възможно е да грешиш, Роби — възрази Ванс. — Нали каза, че когато Джули е споменала за останалите членове на взвода, са се опитали да я ликвидират? Това някак не се връзва.

— А какво ще кажеш за Касиди?

— В смисъл?

— Той е познавал семейство Гети. Лично аз не приемам твърдението му, че не е успял да ги открие. А също и че не е знаел за останалите, които живеят в района. Този човек има пари, а когато имаш пари, получаваш и резултати. Изглеждаше истински изненадан, когато научи, че Къртис и Сара са мъртви, но и това ми се стори доста странно.

— Мама и татко никога не са споменавали името му — добави Джули. — Това също е странно, след като твърди, че са били толкова близки.

— Права си — кимна Роби.

Ванс понечи да каже нещо, но телефонът ѝ иззвъня. Тя погледна дисплея и с недоумение поклати глава.

— Този номер ми е непознат. Но кодът е на Вирджиния.

— По-добре вдигни — каза Роби.

Тя включи апарата. Човекът насреща започна да говори нещо бързо.

— Може ли по-бавно — рече учудено тя, притисна телефона до ухото си и бръкна в джоба си за бележника и химикалката. — Добре, идвам веднага. — Прекъсна линията и погледна Роби.

— Кой беше? — попита той.

— Май все пак ще се окажеш прав.

— За какво?

— Обади се жената на Сигъл. Бях ѝ оставила визитката си.

— Защо те търси?

— Някой позвънил на мъжа ѝ веднага след като си си тръгнал. Той напуснал банката и не се върнал повече. Пропуснал среща с клиент, а след това и някакъв официален обяд. Просто изчезнал.

86

Вместо да се върнат в банката, тримата се насочиха към дома на Гейбриъл Сигъл. Съпругата му ги чакаше на прага и Роби се качи на верандата.

Жената го гледаше с нескрито учудване.

— Ние сме партньори — кратко поясни Ванс. — Роби, това е Алис Сигъл.

— Ще направим всичко възможно да открием съпруга ви, госпожо Сигъл — увери я той.

Алис кимна и очите ѝ се насълзиха. После погледът ѝ попадна на Джули.

— Коя е тя?

— В момента нямаме време за обяснения, госпожо — отсече Роби. — Може ли да влезем?

Жената се отдръпна да им направи път. Влязоха в дневната и насядаха по столовете.

Роби се огледа. Обзавеждането не беше нищо особено, но всичко беше чисто, подредено и функционално. Веднага ставаше ясно, че семейство Сигъл живее пестеливо. Може би банката не му плащаше чак толкова много, но си личеше, че семейството държи сметка за всеки долар.

— Казахте, че са му се обадили по телефона и той веднага излязъл — откри импровизираното съвещание Ванс. — Имате ли представа кой го е потърсил?

— Никой в банката не знае. Надявах се, че обаждането ще може да бъде проследено.

— На служебния телефон ли са му звънили или на джиесема?

— На служебния. Така са разбрали, че някой го търси.

— Но служебният е с оператор. Никой ли не е попитал кой и за какво го търси?

— Мисля, че просто са го свързали. Става въпрос за бизнес все пак. Вероятно операторът е решил, че Гейб очаква това обаждане. В клона нямат рецепционистка. Всъщност почти всички банки вече са ги съкратили.

— И съпругът ви ми каза същото — кимна Роби. — Мъж ли се е обадил или жена?

— Мъж — отвърна Алис и вдигна глава. — Няма ли да отидете там? Докато следата още е гореща?

— Бъдете спокойна, госпожо Сигъл — отвърна Ванс. — Ще имаме грижата. Все пак няма престъпление. Технически погледнато, съпругът ви не е изчезнал, а просто е излязъл по своя воля.

— Но не се е върнал — възрази Алис. — Просто станал и излязъл. Това не е нормално.

— Може да е катастрофирал.

— Не, колата му си е на паркинга.

— Може би е решил да се поразходи пеша — намеси се Роби. — А може би някой е отишъл да го вземе. Звъняхте ли на мобилния му телефон?

— Двайсет пъти. Изпратих му и есемес. Но той не отговаря и това много ме тревожи.

— Може ли да е излязъл заради нещо друго? — внимателно я погледна Роби.

— Заради телефонното обаждане трябва да е. Не се сещам за нищо друго.