Невинните

— Все още не знаем това. Но ако си видяла нещо, което удря автобуса отвън, това ще бъде много важно за нас. Може би куршум в резервоара или нещо подобно. Чу ли изстрел?

— Сигурна съм, че не — бавно поклати глава Даяна.

— Видя ли някого?

Роби се втренчи в лицето ѝ, опитвайки се да скрие обхваналото го напрежение.

— Непосредствено след експлозията видях двама души оттатък улицата. До този момент автобусът беше между мен и тях, но след като се взриви, ги видях съвсем ясно. Мъж и момиче, може би тийнейджърка.

Роби бавно се облегна на стола си.

— Можеш ли да ги опишеш?

По-добре сега, отколкото по-късно, помисли си той.

— Момичето беше дребничко, с качулка на главата. Не успях да видя лицето му.

— Какво правеха?

— Изправяха се. Всъщност изправяше се мъжът. Явно взривната вълна ги беше съборила на земята. Може би за миг бяха изгубили съзнание. Аз бях доста далече, а и кофата ми пречеше. Мисля, че бяха през няколко коли, паркирани на улицата.

— Какво се случи после?

— Мъжът се свести пръв и отиде да помогне на момичето. Размениха си няколко думи, после той започна да търси нещо под колите. Тогава онзи луд старец започна да крещи и да танцува около горящия автобус. А мъжът и момичето изчезнаха.

— Видя ли откъде се появиха?

— Не.

— Как изглеждаше мъжът?

— Всъщност приличаше на теб — каза Даяна.

— Много хора приличат на мен — усмихна се Роби. — Не можеш ли да бъдеш по-конкретна?

— Имам отлично зрение — отвърна тя. — Оперираха ми очите малко преди животът ми да рухне.

— Но между теб и този човек е имало дим и пламъци. Освен това е било тъмно.

— Така е. Не бих могла да го разпозная в редица, ако това имаш предвид. Но пожарът превърна нощта в ден…

— Значи този човек е имал моята фигура и е бил приблизително на моята възраст?

— Точно така.

— А ти си сигурна, че не си видяла какво е причинило експлозията?

— По това време вече бях напълно будна, но нито чух, нито видях нещо, което би предизвикало взрива.

— Благодаря ти, Даяна. Тук ли да те потърся, ако се наложи да поговорим отново?

— Едва ли имам други възможности — мрачно отвърна тя.

Роби ѝ подаде визитката си.

— Ще видя какво мога да направя, за да се махнеш от улицата.

Тя сведе поглед към картичката и каза с треперещ глас:

— Каквото и да направиш, ще ти бъда много благодарна. В живота ми е имало и моменти, в който не бих приела милостиня, а по-скоро бих раздавала такава. Но те отдавна са минало.

— Разбирам.

Роби подкара обратно към надупченото от куршуми заведение. Ванс го засече в момента, в който слизаше от колата.

— Имаме напредък в разследването! — задъхано съобщи тя.

— Какво?

— Сапьорите откриха причината за експлозията.

— Къде? — остро попита Роби.

— Над задното ляво колело. Бомба със сензор за движение. При потеглянето си автобусът задейства таймера. И няколко минути по-късно бомбата се взривява.

Роби се втренчи в нея. Умът му работеше трескаво. Преследвачът на Джули със сигурност не би се качил в автобус, който е минирал със собствените си ръце. Оставаше само една друга възможност.

Мишената съм бил аз.

50

След като цял час обсъждаха откритието на сапьорите от Отряда за борба с тероризма, Роби успя да се измъкне от Ванс и да звънне на Синия.

— Казва се Даяна Джордисън — уточни той, след като приключи с описанието на бездомницата. — Навърта се в района, в който беше взривен онзи автобус. Изключително наблюдателна и достатъчно интелигентна, за да ни бъде от полза и в бъдеще, но трябва час по-скоро да я приберем от улицата. Не го ли сторим, рискът става прекалено голям.

Синия обеща да се погрижи, а на Роби не му остана нищо друго, освен да се надява, че той ще го направи. Поне засега. По-късно щеше да провери дали молбата му е изпълнена. Вече не можеше да вярва на никого.

— Имам и друга молба — бързо добави той. — Искам сведения за човек на име Лио Брум, който работи в Капитолия.

— Какво общо има той с цялата работа?

— Не знам. Но трябва да си изясня някои неща.

— Чакам доклад, Роби. Искам го скоро — каза Синия и затвори.

И аз искам много неща, помисли си Роби. Най-вече да се измъкна от този кошмар.

Час по-късно той беше в апартамента си, където взе душ и се преоблече. Закачи кобура с пистолета на колана си и скочи във волвото. От там изпрати кратък есемес на Джули, която отговори след секунди. Момичето потвърди, че всичко около нея е наред. След кратък размисъл Роби ѝ изпрати още един есемес, за да я уведоми, че по-късно ще се отбие при нея и вероятно ще остане да пренощува там.

Той прекоси града и вкара колата си в покрития паркинг близо до ресторант «Олд Ебит» — една от забележителностите на Вашингтон, западно от Министерството на финансите, в непосредствена близост до Белия дом. Избра си място близо до изхода.

Беше тук заради срещата с Ани Ламбърт в осем вечерта. Влезе в хотел «Дабъл Ю» и взе асансьора за открития бар на покрива, който всъщност се оказа покрит. От тук действително се разкриваше прекрасна гледка към Белия дом, чак до гробището «Арлингтън» във Вирджиния.