Невинните

— Но защо са искали да прикрият начина, по който е било извършено убийството? — попита Роби и неволно затаи дъх.

— Очевидно за да не бъде открит извършителят.

— Може би не е така.

— В крайна сметка обаче патологът все пак е открил истинската причина за смъртта…

— Която ти все още не си споделила с мен — отбеляза Роби.

— Обичам мелодрамата — сви рамене тя.

— Как е бил убит този човек, Ванс? — остро попита той.

— Отрязали са езика му и са го натикали в гърлото му, причинявайки задушаване — не по-малко остро отвърна тя.

— Благодаря — намусено кимна Роби.

— Виж какво ще ти кажа — смени тона Ванс. — Ако има връзка между взривяването на автобуса и убийствата на Джейн Уинд и съпруга ѝ, трябва да има и общ знаменател.

— Но ти мислиш, че има връзка и тя е онзи пистолет, който не е бил използван за убийството на Джейн Уинд и детенцето ѝ. Аз вече споменах, че човекът, който е бил там, вероятно просто го е изхвърлил, след като е избягал от апартамента. Това ме кара да мисля, че въпросният пистолет няма нищо общо с взривяването на автобуса.

— А може и да има.

— Наистина ли мислиш така, или просто искаш да имаш преследване на терористи и разкрито убийство в служебното си досие?

— Служебното ми досие е достатъчно внушително и без този случай! — сопна се тя.

— Просто искам да те предупредя, че не бива да мислиш еднопосочно — каза той. — Глупаво е непременно да търсиш връзка между двата случая, защото може и да няма. Вземаш решенията си на базата на предположения, които в повечето случаи изобщо не би направила. Това ми прилича на усилията да вкараш кръгли колчета в квадратни дупки. Тоест получаваш погрешни отговори. За съжаление едва ли ще имаш шанс да се коригираш.

Ванс скръсти ръце на гърдите си.

— Е, добре. Ти как би постъпил?

— Бих работил и по двата случая, но паралелно. Човек не прекосява реката, без да е сигурен, че има брод. А това означава нещо повече от един пистолет, открит на местопрестъплението.

— Може би имаш право — кимна тя.

— Мисля да подремна час-два — погледна часовника си Роби. — Ако трябва, събуди ме.

— Вече имаш къде да спиш, така ли? — изгледа го тя. — Ако нямаш, можеш да дойдеш у дома.

— Сигурна ли си? — попита Роби.

— А защо да не съм?

— Защото се страхуваш от клюки, въпреки че използвам само канапето ти.

— Ти си мълчиш, аз също. Но дори и да се разчуе, с теб знаем, че става въпрос за чисто професионални отношения. Така че майната им. Мога да ти направя тази услуга.

— Засега имам къде да спя — отвърна той. — Ако нещо се промени, ще ти се обадя. Благодаря все пак.

Той се обърна и тръгна към колата си. Отказа на Ванс по една съвсем конкретна причина: в тяхната професия услугите почти никога не бяха безкористни.

Освен това искаше да провери какво става с Джули.

53

Отключи вратата и изключи алармата.

— Джули?

Затвори след себе си и пое по коридора, сложил ръка на оръжието си.

— Джули?

Провери три стаи, преди да отвори вратата на спалнята ѝ. Джули спеше на леглото. Гърдите ѝ равномерно се повдигаха и отпускаха. Той затвори, обърна се и тръгна към своята стая. Седна на леглото, но не се съблече. Заливаха го ту топли, ту студени вълни.

Телефонът му иззвъня. Помисли си, че е Ванс, но не беше тя. Търсеше го Синия.

— Имаш ли нещо за мен? — попита Роби.

— Лио Брум е държавен служител. Работи като пиар.

— Къде? В Министерството на отбраната ли?

— Не, в МЗ.

— Министерството на земеделието?! — възкликна Роби. — Шегуваш се!

— Не се шегувам.

— Друго?

— В момента ти пращам имейл. Прочети го внимателно. Виж какво ще ти направи впечатление.

— Трябва да има нещо.

— Ами тогава го намери.

Телефонът му издаде мелодичен сигнал за входяща поща. Той натисна съответните бутони и на дисплея се появи професионалната биография на Лио Брум. Прочете я внимателно, а след това започна отначало, подреждайки детайлите, които изглеждаха интересни.

— Какво правиш? — подхвърли той, без да вдига глава.

— Как изобщо разбра, че съм тук? — отвърна с въпрос Джули, застанала на прага по тениска с дълъг ръкав и долнище на анцуг. — Дойдох на пръсти.

— Всеки вдига шум, независимо колко внимава.

— Аз пък започвам да си мисля, че имаш очи и на гърба.

— Де да имах.

Тя седна на един стол срещу него.

— Откри ли нещо?

— Да. Но не виждам някакъв смисъл в него.

— Разкажи ми само за това, в което виждаш смисъл.

— Мисля, че бомбата е била заложена заради мен, а не заради теб.

— Това звучи успокояващо. Значи само един човек е искал да ме убие, така ли?

— Лио Брум работи в Министерството на земеделието.

— И там ли има шпиони?

— Съмнявам се. Макар и щедри, субсидиите за производство на царевица едва ли привличат интереса на лошите.

— В такъв случай каква е връзката?

— Може би няма връзка. А може и да има.

Роби вдигна телефона пред очите си и добави:

— Освен това е служил в армията. Участвал е в Първата война в Залива.

— Е, и?

— Освен жената, която убиха заедно с детето ѝ, са убили и бившия ѝ съпруг, който също е бил военен. Може би се е познавал с Брум.

— Дори да е така, какво толкова са знаели, че да се стигне до убийството им? И как това се връзва с убийството на моите родители?