Нежна завист

Предполагам, че добихте представа. Понякога се опитвах да наруша този шаблон, като започвах да съобщавам на татко всичките си новини: гаджето ме заряза, получих повишение, работя върху нова скулптура, подстригах се и прочие. А той ме изслушваше с изнервящо мълчание и накрая казваше: „Хм, боже мой“, или: „И таз добра“, в зависимост дали новините са трагични или радостни. После бързаше да затвори. Свикнахме с това и след петнадесет години започнахме да го молим да даде слушалката на мама. Но приятел на семейството ни каза, че баща ни се разстройва, че дъщерите му не желаят да си бъбрят с него.

Разбира се, има моменти, които са щастливи изключения, както сега.

— Мама там ли е? Обаждала се е по-рано днес — спокойно обясних.

— О, не. Колко е часът? — попита той, малко ексцентрично, както ми се стори.

— Около седем и половина — отвърнах.

— Е, трябва да бъде там всеки момент.

— Къде? — озадачено попитах.

— При теб, в апартамента, глупачке — търпеливо каза татко. — Хвана влака в пет и четиридесет и три и съм изненадан, че все още не е пристигнала.

— Мама ще дойде тук? — задъхано попитах.

— Точно така — потвърди той. — Каза, че иска да си поговори с теб, скъпа, и че ще пренощува там.

— Но откъде е взела ключове?

— О, Гейл й ги даде — нехайно отвърна татко, не съзнавайки как всяка негова дума сломява вдъхнатата ми от алкохола смелост. — Дойде ни на гости снощи, с приятеля си.

Въпреки надигащата се паника, любопитството ми надделя. Явно Том бе направил доста голямо впечатление на татко, щом бе станал толкова словоохотлив.

— Как го намираш? — попитах.

— Струва ми се чудесен, скъпа — отвърна татко с топлота. — А и изглеждат доста привързани един към друг. Дано не решат да правят голяма сватба, че ще ме разорят, ха-ха.

— Ха-ха… засмях се насила. — Трябва да затварям, татко. Да разтребя тук за мама.

— Алекс, надявам се, че приятелките ти поддържат апартамента в добро състояние — строго каза баща ми.

— Разбира се — въздъхнах. — Само ще… сменя ароматизатора.

* * *

Господи! Не беше честно. Всяка седмица организирахме почистване — е, веднъж на две седмици, но кой брои? — разликата бе, че другите бяха тук и ми помагаха, а сега сянката на майка ми бе надвиснала на мен като кръжащ ястреб и ме караше да се щурам насам-натам, чудейки се откъде да започна. Естествено, еротичните списания „Нанси Фрайдей/Джой ъв секс“ трябваше да бъдат събрани от масите и хитро скрити под леглото. Стоварих мръсните съдове в мивката, бързо я напълних и пръснах концентриран препарат, за да се образува пяна, която бе по-приемлива гледка от засъхналата храна. Следващо по ред в списъка бе мръсното ни бельо, но успях само да го вдигна от пода в банята и да изхвърля празните рула от тоалетна хартия, преди звънецът да възвести настъпването на Деня на Страшния съд.

Хленчейки, пъхнах бельото в барабана на пералнята. Искаше ми се да избягам, но нямаше заден вход.

Бе ударил моят час.

— Скъпа! — извика майка ми, преди да нахълта. Чувала съм хора да произнасят дори думата „копеле“ с по-ласкав тон. — Какво е това? — високомерно попита тя. — Научен експеримент? Опитвате се да отглеждате гъби върху мръсотия?

— Ха-ха — промърморих под носа си.

Мама взе опаковката от снощния шоколад и я пусна в кошчето.

— Отвратително, толкова отблъскващо. Не съм те възпитала да живееш в такава…

Тирадата продължи няколко минути, докато бях принудена да стоваря цялата вина върху Кийша.

— Хм! — изсумтя тя. — Със сигурност, докато Гейл живееше тук, не е било така. Покажи ми нейната стая. Да, виждам, че тук е подредено и ухае на лавандула.

Гейл бе пръскала обилно с ароматизиращ спрей „Лора Ашли“ преди всяко посещение на Том.

— Александра! — Мама произнесе името ми бавно и отчетливо. — Трябва да си поговорим за твоето наивно увлечение по Том Дръмънд.

— С Том сме просто приятели.

— Имаш предостатъчно приятели, а Том живее със сестра ти. Ти пропусна шанса си с него. — Влезе в кухнята, размести всичко и се залови да готви с продуктите на Бронуен. — Беше чудесен гост.

— Какво общо имам аз, мамо? — сърдито попитах. Майка ми престана да натрошава кубчето бульон и ми хвърли убийствен поглед.

— Както говориш, всеки би помислил, че го преследваш — заяви тя. — Дано не изложиш Гейл на онова твое тържество през уикенда. Слушай, моето момиче, с баща ти сме твърде търпеливи, но ако провалиш шансовете й, просто ще трябва да си намериш друга квартира. Фиона Кейн все още не ми е простила, знаеш ли?

В този момент вратата се отвори широко и залитайки, влезе Бронуен, пияна до забрава.

— Жждравей, Алекшш… жжнайш к’во, хванах го с друга, шибаното копеле. Грожжна кучка… о, добър веш-шер, гошпожо Уайлд, радвам шш… да ви видя.

Гейл играеше доста грубо. Мама остана два дни и превърна живота ми в истински ад. Думата „срам“ липсваше в речника й.

— Стига, Кийша, не можеш да излезеш гримирана така. Не се обаждай, Алекс, Кийша е сложила толкова грим, че прилича на клоун.

— Къде е колекцията ми от списания НМЕ20 — попита Бронуен след първия кошмарен ден.