Нежна завист

— А, онези грозни стари хартии ли? — нехайно попита мама. Всекидневната ни вече бе стерилна като операционна зала. — Изхвърлих ги.

— Какво сте направили?… — любезно попита Бронуен.

Мама бе невъзмутима.

— Изхвърлих ги, скъпа. Не бива да се държат толкова леснозапалими неща в един апартамент.

— Събирах ги от дванадесетгодишна — въздъхна Бронуен.

— Е, крайно време е да пораснеш. Нищо чудно, че младият ти приятел е предпочел друго момиче. Никой не харесва мъжкарани. Виж Алекс.

— Какво да види?

— Че си стара мома. Не можеш да го отречеш.

Молех й се на колене да си тръгне и най-сетне се съгласи, след като конфискува костюма ми с панталон „Джоузеф“.

— Женствените дами не ходят с панталони, скъпа.

Спря се, за да напомни на Кийша, че мъжете харесват дълги коси, и отново да ме предупреди, че ако се изпреча на пътя на Гейл, ще трябва да напусна това жилище.

Бих я пратила по дяволите, но ми бе майка. А на двадесет и седем години, все още бях зависима от родителите си. Без мама това, което ме очакваше, бе „добре дошла в бордея при Криспин“.

Не е ли удивително? Точно когато човек си мисли, че не би могло да стане по-лошо, в живота му настъпва срив.

* * *

— Не очаквай повече помощ от нас — мрачно каза Бронуен. — Дъщеря на психопатка.

— Да, ти я доведе тук — добави Кийша.

Двете се суетяха и избираха малки секси рокли. На Кийша бе доста оскъдна „Мак“, а Бронуен си бе накупила „Шу Умера“. Опитах се да запазя спокойствие. Имах два часа на разположение, за да приготвя и откарам почерпката. Гордън вече бе изпаднал в паника и се обаждаше толкова често, че се наложи да оставя слушалката вдигната.

— О, моля те, остави ме на мира. Трябва да направя прическата си — изскимтях. Лицето ми бе бледо и измъчено, очите зачервени, а чорапогащите с бримка.

— Е, добре, аз ще се заема с плодовата салата — отстъпи Кийша.

Критично огледах продуктите.

— Струват ми се недоразмразени.

— Ще ги стопля — обеща тя. — Ти се стягай.

Влязох в банята и започнах да се боря с ужасния си вид. Точно в средата на брадичката ми бе излязла пъпка от напрежение. Бързо я прикрих с шест пласта фон дьо тен и все пак си личеше. Все едно.

— Задоволи се с това, което имаш — задъхано си казах. Успях да загладя повечето недостатъци на кожата си, но малко изкривих очната линия, а бе от трайната, която се почиства трудно. Мамка му. Пред очите ми танцуваха видения на Гейл, сияеща от свежест.

— Сиренето е малко твърдо — извика Бронуен.

— Сложи го в микровълновата.

Грабнах дългата си бяла рокля „Армани“, която ме вталяваше, а не бих могла да искам нищо повече. Бе дълга до глезените ми и реших, че мога да не слагам бельо под нея. Би било кошмар ластиците на бикините ми да изпъкват, а исках да бъде най-съвършената, най-страхотната вечер.

Репутацията ми зависеше от това.

Тридесет и четвърта глава

Слепешком се метнах в едно такси и тръгнах към галерията. Колата бе малка и вътре вонеше на разлята бира и стари фасове, но какво от това, струваше ми се голям лукс.

Бронуен и Кийша щяха да донесат почерпката по-късно. За щастие, този път нямаше да чакам Кийша да се приготви. Освен че винаги искаше моето шоколадче, другият й най-лош навик бе да се бави. Сменяше грима и роклята си по петдесет пъти, а сакото най-малко по три. Когато кажеше, че е готова да тръгваме, знаех, че ще й бъде нужен още половин час, за да стигне от огледалото до вратата.

Обичайната ми реакция бе да се мотая в коридора и да повдигам и свалям чантата си, но явно нервниченето ми й доставяше удоволствие и нарочно започваше да действа още по-бавно. Правилната постъпка в такива моменти бе човек да грабне „Вог“ и отегчено да го запрелиства. Тогава веднага ставаше припряна и подканваше другите да се размърдат.

Бронуен бе готова точно за тридесет секунди, но за сметка на това винаги забравяше нещо и се сещаше за него едва когато бяхме на четири преки от дома, налагаше се да се върнем и в бързината някоя от нас неволно задействаше алармата против крадци, защото бяхме изнервени.

Но предпочитам и двете пред Джъстин, който си тръгваше от ресторанта, когато закъснеех с петнадесет минути, а после, ако се оплачех, казваше:

— Точността е качество на боговете.

Спирачките изскърцаха до „Пикадили“ и таксито спря пред галерията. Потърках ръце при мисълта какво великолепно парти ще бъде. Бях поръчала сребристи и златисти панделки за украса, брокат за покривките на масите и бадеми, посипани с лъскав захарен прашец. Всичко това изглеждаше ефектно, а бе доста евтино. Не зная защо хората харчат толкова големи суми за подготовка на приеми. Най-много бях платила за няколко бели и жълти хризантеми. В цветарския магазин ми бяха показали огромни кълба от венчелистчета, които чудесно щяха да се съчетаят със сребристо-златистата украса. Освен това цената им бе намалена, защото се водеха „не от най-свежите“. Но за мен бяха идеални, защото ми трябваха само за една вечер.