Нежна завист

Поводът за злобата й бе последната скулптура, върху която работех, преди да дойде Алън Пел. Беше поредният бухал.

— Не съм завършила бухала си.

— Не прилича на бухал, а на изтормозен таралеж — изръмжа Гейл.

— Да, или по-скоро на леко изкривен сърф — обади се Бронуен. Нахълта в стаята ми с весело изражение и химически блясък в очите, който навеждаше на мисълта, че я очакват още няколко часа щастие, преди най-сетне да си легне. Мляскаше дъвка, като симпатична крава, преживяща с наслада. Всеки момент щеше да се втурне да ни прегръща, да занарежда, че ни обича като сестри, и да бръщолеви несвързано, докато действието на дрогата отмине и наркотичният махмурлук я направи мрачна и раздразнителна. Не можех да преценя кое от двете й настроения е по-непоносимо.

— Хей, изглеждаш зашеметяващо — възкликна Бронуен, но в това състояние би казала същото и за Сила Блек, така че не й обърнах внимание.

— Целта не е да прилича на бухал, а да въплъщава представата за бухал — обясних аз.

— Е, това е моята представа за пълен боклук — сопна се Гейл. — Не искам Тони да го види.

Тони бе поредното й завоевание, едро градско конте със скоби на зъбите, което работеше в търговска фирма, а в свободното си време играеше ръгби. Бе приел опитите й да го накара да премине на салати и соево мляко с гръмогласен смях, така че явно не бе глупак. Но по мое мнение добрите му страни бяха твърде малко. На двадесет и девет, имаше червендалесто лице и смяташе Майкъл Хауърд за опасно наивен. Бронуен и Кийша се питаха какво намира в него, а аз подозирах, че я привлича червеното му ферари.

— Тони ще трябва да се примири.

Изненадах се, че съм способна да говоря с толкова ехиден тон. Когато ставаше дума за изкуството ми, събирах кураж да отстоявам своето, но при никакви други обстоятелства. Може би защото статуите ми означаваха нещо за мен, въпреки всички провали. Тази ми се бе явила насън като блед призрак, бродещ в мрака, и бях скочила от леглото съвсем будна в четири сутринта, за да нахвърлям първите скици.

— Хм! Помня, че обеща на мама да забравиш за тези глупости — намръщено промърмори Гейл.

Кийша решително застана помежду ни.

— Съгласна съм с Алекс. Хубав мишелов — отбеляза тя.

Гейл се засмя.

Грабнах куфарчето си от имитация на естествена кожа, важна част от арсенала на всяко работещо момиче, ако питате майка ми. Мразех го, но ако го захвърлех някъде, Гейл щеше да ме изпорти, а не бих допуснала това за нищо на света.

Навярно е смешно човек на двадесет и седем години да се бои от родителите си, но не познавате моите, а и те плащаха сметките.

Затова грабнах куфарчето. Беше искрящо розово.

— Мъжете харесват дами, които изглеждат женствени, скъпа! — бе настояла мама и ме бе завлякла до щанда в магазина. — Това ще привлича вниманието им! Нали искаш да се отличаваш от всички други момичета?

Определено нямаше опасност да се слея с тълпата.

Надявах се да успея да го пъхна под бюрото си веднага щом стигна до работното си място и да стои там забравено за вечни времена.

— Имам и друга новина — добави Гейл. — Апартаментът срещу нашия вече е зает!

Всички прекъснахме полагането на женски защитен камуфлаж — парфюми, лак за коса и чорапогащи — за да я изслушаме. Това наистина бе новина. Апартаментът отсреща, единственият друг на последния етаж, бе сред най-луксозните в Белсайз Парк. Прозорецът на спалнята гледаше право към този на Зоуи Бол. Бе три пъти по-голям от нашия и се говореше, че има огромна вана и система за домашно кино.

— Познайте кой се нанася. — Гейл имаше навик да ни държи в напрежение и това й доставяше удоволствие. — Снежанка! — гордо заяви тя.

Кийша и Бронуен я изгледаха с недоумение, а моето лице в огледалото бе страхотна гледка, със зинала уста и ококорени очи, като риба на сухо или като Бронуен, когато бе надрусана.

— Оливия Уайт? — попитах ужасено. Оливия Уайт, която носеше не особено оригиналния прякор Снежанка, лепнат от съученичките й, бе приятелка на Гейл в училище. Беше изумително красива и вечно се караше с някого. Доколкото си спомням, отказваше да полага каквито и да било усилия, а когато учителите я заплашеха с наказание, ги обвиняваше, че й завиждат за външността. Никой не би дръзнал да я изключи, защото на три години бе останала сираче при автомобилна катастрофа. Снежанка бе отгледана от изстрадалата си стара леля и не пропускаше случай да се възползва от тази трагедия в ранното си детство, за да постига каквото желае. Предполагах, че е долна кучка. Не дружах с връстнички на сестра си, така че ми бе все едно.

Обзе ме ужас при мисълта, че Гейл ще има подкрепление.

— В училище беше много мила — заяви тя. — Ще я харесаш, Кийша, пазарува с тридесет процента отстъпка в „Гучи“ и знае къде са най-големите промоции. Бронуен, може да ти уреди бекстейдж пропуск за всеки концерт, който поискаш.

— Сигурно е страхотна — каза Кийша.

— Супер! — извика Бронуен и замляска с още по-голямо настървение.

Мрачно тръгнах за работа.

* * *