Няма покой за мъртвите

— Според служителите, на следващия ден Кристофър не се явил на работа, което било разбираемо — продължи Олсън. — Хората си помислили, че се чувствал засрамен и му било нужно време, за да оправи нещата с Роузмари.

— Това е съпругата?

— Да. И моя близка приятелка. Тя също работи в музея. Много ценен служител, изключителен ерудит.

— Но двамата са имали проблеми помежду си.

— Ами да, любовните му афери не бяха тайна за никого — каза Олсън с нотка на упрек в гласа. — Кристофър не е особено симпатична личност, Джон. Карали сме се с него, и то неведнъж.

— Какво те притеснява тогава?

— Това, че е изчезнал. Никой не го е виждал от онази вечер на приема. Роузмари му каза каквото й беше на душата, после побягна. Крис се извини на гостите и я последва. И оттогава го няма.

Нън помисли малко.

— А тя съобщила ли е в полицията, че го няма?

— Тя замина за Мексико.

— Какво?

— Не е това, което си мислиш. Командирована е от музея. В Мексико Сити има изложба на испански оръжия от времето на конквистадорите. Роузмари завежда отдел „Оръжия и доспехи“ към музея и отиде да види изложбата.

— Просто така, вдигна се и замина за Мексико?

— Тя от доста време преговаряше с техния музей. Но ти си прав, решението й бе някак внезапно, макар че аз я поощрих. Роузмари беше много разстроена, както самата тя ми каза, от начина, по който се била „изложила“ на приема. Ако питаш мен, онзи кучи син си го заслужаваше, и то не от вчера. Затова я убедих, че няколко дни далеч от всичко това ще й се отразят добре.

— Самата тя знае ли, че никой не е виждал съпруга й след скандала?

— Да, Роузмари ми призна, че не се бил върнал у дома онази вечер, но тя не се разтревожила особено. Допускам, че за него не е било необичайно да прекара нощта другаде. А пък след като тя го изобличи публично за похожденията му, не бива да се чудим, че е предпочел да не се прибира.

Нън размишляваше върху чутото.

— Значи всъщност никой не е известил полицията, че Томас е изчезнал?

— Точно така.

— Аз разследвам убийства, Тони.

— Знам. Но си казах, че е по-добре да те поставя в течение, преди да намесим официално полицията. Двамата с Крис Томас не се обичахме кой знае колко, но би ми било неприятно болката на Роузмари да стане публичното достояние. Още по-малко след онзи скандал. Да не говорим за репутацията на музея. Управителният съвет държи тя да не пострада.

— Разбирам. Спонсорите едва ли биха се зарадвали много на скандал, в който са замесени музейни служители. Докато брачните проблеми са си брачни проблеми, Тони. Кой ли ги няма! Не виждам нищо толкова скандално в случая.

След кратко колебание Тони каза:

— Подозирам, че страничните занимания на Крис не са се ограничавали само до съпружески изневери.

— Би ли пояснил?

Олсън помисли малко и добави:

— Само ако се наложи.

— А би ли направил предположение къде би могъл да бъде?

— След като в течение на пет дни Крис не се явил на работа, от музея ми позвъниха. Натрупали се били задачи, спешни проблеми чакали неговото решение. Освен това хората били притеснени за него. Аз се обадих на Роузмари в хотела й в Мексико Сити. Тя още не се беше свързала с него. Каза ми, че ако искам да го открия, трябва да говоря с някоя от любовниците му.

— Какво конкретно искаш от мен, Тони?

— Да провериш случая с изчезването му. Ти си единственият полицай, когото познавам лично, и знам, че мога да се доверя на дискретността ти.

— Разбирам те, но ако Томас не се появи в близко време…

— Знам.

Двамата поговориха още няколко минути. После Нън обеща скоро пак да се чуят и затвори.

Смяташе да се поразрови, да разпита приятелките на Томас, като почти не се съмняваше, че накрая ще го открие на някой усамотен плаж, с едната ръка стиснал дупето на поредната мацка, а с другата — тропически коктейл.

Ала една седмица след първоначалния си разговор с Тони Олсън, през която бяха проведени още много други, Джон Нън бе заел позиция зад паспортния контрол, когато Роузмари Томас влезе обратно в Съединените щати.

Изглеждаше доста унила, докато влачеше куфара си. Нън прегради пътя й.

— Роузмари Томас?

— Да?

— Казвам се Джон Нън. — Той й показа полицейската си значка. — Бих желал да поговорим за изчезването на съпруга ви Кристофър Томас.

Сандра Браун

6

Ако нещо досега я бе научило на търпение, това бяха последните две седмици. Официално пътуването до Мексико бе дало на Роузмари възможност да се запознае отблизо с една великолепна колекция испански доспехи от колониалната епоха, но истинската причина за внезапното й заминаване беше нещо, което й бе липсвало от години.

Смяна на гледната точка.

Тя изгледа невъзмутимо натрапника. Сакото му беше леко тясно за ръста и доста демодирано. Косата му бе подстригана от бръснар, страдащ от астигматизъм; наболата му брада беше поне на два дни. Имаше тънки устни и въздълъг нос, но изглеждаше интелигентен и странно привлекателен.

— Кой сте вие?

Нън й показа още веднъж значката си, но тя само вдигна рамене.