Няма покой за мъртвите

Като разследващ журналист на свободна практика, Ханк често работеше по дузина сюжети едновременно. Корупция в градската управа на Оукланд; подкупи на профсъюзни лидери покрай ремонта на кей 41; хедонисткото общество на млади старлетки, удовлетворяващи и най-разюзданите фантазии на застаряващи продуценти от големите студиа и използващи направените със скрита камера снимки, за да ги изнудват за роли в техни филми. Преди години той бе получил номинация за „Пулицър“, защото бе изобличил връзките между висшето ръководство на полицейското управление на Лос Анджелис и най-мощните престъпни мрежи в града.

Какво чудно тогава, че разни корумпирани политици и търговци на влияние, които бяха такава неразделна част от градския пейзаж, каквато и мостът „Голдън Гейт“, правеха всичко възможно, за да му запушат устата? Какво чудно, че му лепваха опашка всеки път, когато излезеше от апартамента си? Ханк Закарайъс знаеше това-онова, много неща знаеше той и около него винаги се навъртаха всякакви хора, готови да споделят знанията му.

Ала тази вечер той особено много държеше да бъде сам.

Защото имаше уговорена среща с информатор. И то с най-добрия. Сам си знаеше какво му бе струвало да предума за среща човек, който пазеше толкова ревниво самоличността си, че и досега отказваше да се представи пред Ханк с истинското си име. „Викай ми Калвин — казваше той. — Името с нищо не е по-лошо от което и да е друго.“ Калвин беше полицай или може би гангстер, Ханк нямаше представа кое от двете. Имаше някои предположения, но така и не успяваше да намери доказателства за тях, което може би беше по-добре за него. Защото какъвто и да беше, Калвин се бе оказал, както се говореше в тези среди, напълно в час. Задаваш въпроса си, броиш парите и човекът или има готов отговор, или знае къде да го потърси.

Закарайъс съзнаваше, че Калвин винаги можеше да изкара повече пари, подавайки информация на някой от по-известните журналисти, на полицията или дори на ФБР. Ала неговият човек никога не му отказваше, а когато статиите на Закарайъс не се продаваха, както обикновено ставаше напоследък, Калвин правеше каквото може, за да му помогне.

Тази вечер Закарайъс се боеше не само да не разкрие своя находчив информатор, но и да не изложи себе си на опасност. Сега, след десет години, той смяташе да използва целия шум, който щеше да се вдигне около възпоменателната среща за Роузмари Томас, за да докаже, че не тя бе убила съпруга си, както впрочем бе твърдял още от самото начало в разследващите си репортажи и статии. Разбира се, те се посрещаха с присмех както от колегите му, така и от публиката, но Закарайъс знаеше, че очевидното невинаги е вярно, и през годините така и не се бе отказал да разрови случая докрай.

С Роузмари бяха приятели от двайсет години. С Крис също се бяха познавали. Бе присъствал на сватбата им, на кръщавките на децата им, на тържества по случай рождени дни. Роузмари бе плакала на рамото му, след като бе разбрала за първите изневери на Крис.

Беше автор на четири статии за нашумялото убийство. Една от тях беше посветена на физическите параметри на престъплението; в нея се казваше, че с оглед на ръста и теглото на Крис Томас би било практически невъзможно трупът му да е бил натъпкан от сам човек в „Желязната дева“, която сама по себе си беше висока метър и осемдесет и тежеше около деветдесет килограма. А убиецът би трябвало да е използвал камион, за да превози средновековния уред за изтезания с трупа в него от мястото на престъплението до самолета на Луфтханза, който да го транспортира в чужбина. Друга негова статия проследяваше движението на Роузмари Томас през седмицата, предшествала убийството на съпруга й, чак до публичната словесна престрелка с Крис, след като той й бе поискал развод. Последователността на събитията завършваше с неговото упояване и убийство, предполагаемо извършени от Роузмари, и последвалото излагане на трупа като музеен експонат в „Девата“.

Последната от серията статии беше по-умозрителна, но Закарайъс я харесваше особено много. Представляваше задълбочено изследване на живота на Кристофър Томас, акцентиращо върху драматичните промени във финансовото му състояние, многобройните му пътувания зад граница, проследени по фотокопия от печатите в паспорта му, и връзките му с гангстер от подземния свят, търговец на крадено изкуство и — вероятно — наркотрафикант от китайски произход на име Роджър Хонг, поредния мъртъв свидетел.

Ала самият Закарайъс беше твърде дискредитиран отчасти заради приятелството си със семейство Томас и особено с Роузмари. В един момент се стигна дотам никой да не си дава труда да чете статиите му, камо ли да ги приема на доверие или да проверява фактите в тях.

Сега, десет години по-късно, Закарайъс се надяваше да си възвърне доверието на журналистическата колегия и широката публика.