Читаем Нощно шоу полностью

Нощно шоу

На екрана цяла орда страховити трупове опустошаваше някаква сграда с апартаменти — разбиваха врати, измъкваха обезумелите от страх жертви от скривалищата им в гардероби и бани, изпод леглата, изтръгваха ръцете и краката им и разкъсваха плътта им.

Различаваше се от телевизионното шоу на Ливония. Повечето от ужасиите бяха изрязани от телевизионния вариант.

На екрана се появи стаята на главната героиня Елизабет. Тя бързаше да затисне вратата с някакво бюро, без да знае, че един от зомбите вече е проникнал в банята й.

Филмът бе към края си. Дани потръпна от ужас. В почивката между двата филма ще трябва да погледне Тони в очите на светло. Какво ще му каже?

Кажи му, че трябва да отидеш до тоалетната и остани там до края на почивката.

Това би било проява на малодушие.

Зомбито блъсна вратата на банята. Заклатушка се към Елизабет. Тя натискаше бюрото, без да го забелязва.

Ужасен грим. Лицето на зомбито повече приличаше на панаирджийска маска. Независимо от това публиката примираше от страх.

До паузата оставаха само няколко минути. Дани изтри изпотените си длани в панталона.

Просто му обясни колкото се може най-любезно, че много цениш приятелството му и…

Зомбито протегна ръка. Полуразложените му пръсти почти докоснаха брата на Елизабет…

Очарована си, че те намира за привлекателна, но…

Тони се хвърли напред, изръмжа, оголи изкуствените си зъби и впи пръсти във врата на момичето от предния ред.

Момичето изпищя.

Елизабет изпищя.

Хората в салона се разскачаха с ужасени викове.

Приятелят на момичето скочи. Дани хвана ръката на Тони и я издърпа от врата на момичето.

— Пусни я! — извика тя.

Тони се помъчи да се отскубне, но Дани го задържа, докато момчето прескочи седалките.

Момчето се блъсна в Дани, коленете му се забиха в бедрата й, а лакътят му профуча край бузата й. Стисна с едната си ръка главата на Тони, завъртя я и стовари юмрук в лицето му. Дани се опита да го спре, но не успя. Юмрукът му бързо и с все сила се забиваше в Тони, сякаш момчето се опасяваше, че няма да му стигне времето. Страшен, покъртителен вой се изтръгна от гърдите на Тони.

— Стига! — изкрещя Дани.

Тя впи пръсти в гъстите мазни коси на момчето и го задърпа. Главата му политна назад, последвана от тялото, и той се стовари с цялата си тежест върху Дани. Тя го блъсна. Той се удари в облегалката на предната седалка и изохка, когато ръбът се вряза в ребрата му.

Лампите в салона светнаха.

Момчето се опитваше да отскубне краката си, които се бяха оплели в нейните. Дани го риташе. Най-сетне момчето успя да прескочи седалките и да се върне в своя ред.

Някакъв едър брадат мъж с вратовръзка грубо сграбчи момчето за яката и го задърпа нагоре.

— Разкарай се оттук!

— Ама…

— Мърдай! И повече да не съм те видял тук!

Шепнейки ругатни и поглеждайки свирепо към Тони, момчето последва приятелката си към края на реда. Кога: стигнаха до пътеката, то се обърна.

— Шибан, шантав психопат!

Двамата излязоха от салона. Всички зрители обърнаха погледи към Дани и мъжът с вратовръзката.

— Вие също! — изръмжа той. — Напуснете салона!

Дани чак сега погледна към Тони. Той лежеше в странна поза на седалката, с разперени ръце и крака и приличаше на смачкан паяк. Дишаше тежко. Главата му висеше на една страна. Отвсякъде се стичаше кръв — от отворената му уста, от цепнатите устни, от ноздрите, от раните и драскотините по лицето. Момчето явно е имало пръстен на ръката, едното око на Тони бе почти затворено от голям оток.

Дани го гледаше ужасена. Само преди минута лицето на Тони беше непокътнато. Сега изглеждаше по-зле от някои от нейните маски. Но тук нямаше грим, червената течност не беше боя, а истинска кръв от изранената плът.

Призля й. Чувстваше се напълно безпомощна.

— Хайде, сестро, размърдай се. Ако не сте се разкарали до две минути, ще повикам ченгетата.

Тя хвана едната ръка на Тони и го дръпна, но успя само леко да го помръдне.

— Добре де — каза мъжът с отвратен вид. — Дръпни се. Аз ще го изнеса.

— Благодаря ви — промълви Дани.

Докато го чакаше да заобиколи реда, някой я потупа по рамото. Тя се обърна. Някакъв хлапак се взираше в нея с присвити очи иззад дебелите стъкла на очилата си.

— Това сте вие, нали?

— Моля?

Той поклати невярващо глава и бръкна в джоба на якето си, което беше твърде тясно за размерите му. Извади книжле на Гари Бранднър.

— Аз съм голям почитател на работата ви, мис Ларсон. Възможно ли е да ви обезпокоя за един автограф?

— Разбира се.

Тя погледна назад. Мъжът изтегляше Тони от седалката.

Момчето откъсна една страница от книгата и подаде на Дани листа, книгата и химикалката.

— Казвам се Милтън — каза той.

Тя започна да пише. Ръката й трепереше.

— Хайде, сестричке — повика я мъжът.

Тя продължи да пише, изчервена от срам. За първи път някой й искаше автограф. Жалко, че трябваше да се случи тъкмо сега.

— Аз самият съм гримьор — каза Милтън.