Нощно шоу

Дани откри, че разговорът я забавлява. Докато караше по „Кресънт Хайтс“ към „Пико“ обсъдиха и други филми на Хупър. Скоро заговориха и за филмите на Крейвън, Ромеро, Кроненбург, Карпентър. Спомняха си най-интересните сцени и Дани обясняваше как са направени специалните ефекти.

— Ами сцената в банята в „Очите на маниака“?

— О, гледал ли си го?

— Четири пъти — отвърна Тони. — Как направихте оня номер с ръжена?

— Използвахме манекен.

— Тялото изглеждаше като истинско.

— Да, направихме гипсова отливка по тялото на Джени. Техниката е същата като при изработването на главата. Изработване калъпи по цялото тяло.

— На голо?

— Да.

Тя си помисли за Ингрид.

— А какви бяха червата.

— Истински.

— Човешки.

— Не, свински. Купуваме ги от кланицата.

Той поклати глава.

— Занимаваш се с такива работи, а не ти е приятно да слушаш за катафалката ми.

— Така е. Не искам.

— Каква е разликата?

— Във филмите нищо не е истинско.

— Ами червата?

— Не го правя за удоволствие, а по необходимост. Освен това с тия неща обикновено се занимава Джак.

— Аз не бих се притеснявал.

— Сигурна съм. Както и да е, ето къде е разликата, филмите са измислени. Джени Бейлър в действителност не беше прободена с ръжен. Когато свършиха снимките, тя си отиде вкъщи, а не в моргата.

— Да, обаче публиката направо умря от страх.

— Това е просто игра на въображението. В момента на прожекцията хората вярват, че всичко става наистина, но дълбоко в съзнанието си знаят, че това не е така.

— И затова не ги е страх чак толкова много.

— Те се преструват, че ги е страх.

— Затова действителният живот е по-интересен — каза Тони и я погледна предизвикателно.

— Кое е интересно, да пробождаш хората с ръжен ли?

— Не, да ги плашиш. Аз не съм наранил никого. Просто обичам да им изкарвам ангелите. Ти никога ли не си го правила?

— Няколко пъти съм изскачала от тъмното и съм викала „Бау“.

— Не е ли страхотно?

— Понякога е забавно.

— Не те ли кара да затрепериш от възбуда? Когато се спотайваш в мрака и дебнеш жертвата си?

Дани сви рамене.

— Аз пък се побърквам — каза Тони.

— Хора разни — заключи Дани и паркира колата на едно празно местенце до тротоара. Погледна часовника си. — Имаме само пет минути.

Насочиха се към касата и Дани бръкна в чантата си.

— Аз ще купя билети — каза Тони с нетърпящ възражения глас.

Дани се намръщи. Съмняваше се, че Тони има много пари, а и не искаше да се чувства задължена. От друга страна, ако откажеше, щеше да го обиди. Мъжете са толкова честолюбиви.

— Добре — каза тя и успя да се усмихне. — Но аз ще купя пуканките.

— Става.

Господи, помисли си тя, започва да заприличва на любовна среща.

19

С по пакетче пуканки и картонена чаша кола ръце двамата тръгнаха към входа на салон три. Над вратата висеше надпис: „Зомби“.

Макар че бе събота вечер, салонът не беше претъпкан. Вмъкнаха се в един от предните редове, минавайки странично покрай коленете на двама влюбени.

— Тук ли? — попита Тони.

Дани поклати глава. Не й се искаше да пречат на разположилото се зад тях семейство, въпреки че се ядоса на родителите. Бебето в ръцете на жената едва ли щеше да разбере нещо от насилието и кървищата във филма, но другите две деца бяха по-големи.

Дани огледа публиката и забеляза още много деца. Не беше необичайно, но това всеки път я влудяваше.

Докато сядаха, светлините започнаха да гаснат. На екрана светна реклама на вестник „Лос Анджелис Таймс“, после се появи надпис: „Не използвайте тъмното за тъмни цели.“ Първите няколко пъти, когато го видя, надписът й се беше сторил забавен. Дани промуши сламката през картонената капачка на чашата.

Ръката на Тони се облегна до нейната. Дани леко се измести настрана и отпи от колата.

По време на кинопрегледа момче и момиче влязоха в предния ред. Момчето седна пред Дани. За миг главата му засенчи част от екрана. След това момчето се наклони на една страна и прегърна през раменете момичето, което седеше пред Тони. Казаха си нещо шепнешком и се целунаха. Дани се усети самотна. Ако беше с Джак…

„Нашествието на зомбите“ започна. Заглавието светна за миг на екрана, но останалите надписи бяха отрязани. Лош знак. Млада тъмнокоса жена вървеше през гробището. Беше нощ. Облечена бе дълга бяла нощница и носеше букет цветя. Сцената се стори позната на Дани. Жената се наведе да положи букетчето си върху някакъв гроб и в този миг от пръстта изникна ръка и я хвана за гърлото. Задърпа я надолу. Земята се разтвори и от нея се надигна полуразложил се труп, който зина с уста да я захапе.

— Тия зъбки да не си ги отмъкнал от трупа на Стенли? Уф! Не знам за вас, момчета и момичета, но аз по-скоро бих целунала крастава жаба! Този тук явно няма да се превърне в прекрасен принц.

Това беше страшният глас на Ливония — толкова ужасен, колкото и прозрението, осенило Дани в този миг. Ливония — съблазнителната вампирка, която водеше предаването „Матине на чудовищата“. Всяка неделя следобед. В четири часа. Шести канал.