Нощно шоу

— Казва се Марго. Работи като секретарка. Запознахме се преди година и оттогава се срещаме доста често.

— Това сериозна връзка ли е?

— Тя я приема дори прекалено сериозно.

— А ти?

Джак изтри капчица пот от носа си.

— Случи се нещо странно. Започнах работа при една много специална жена и загубих интерес към Марго. Без да се усетя, се влюбих в тази жена. Но тя ми беше началничка, затова не се издавах и продължих да се срещам с Марго.

Думите му смекчиха ужаса, обзел Дани. Тя отиде до неговия шезлонг и седна до него. Той разтри кожата на врата й.

— Както и да е, всичко стана много бързо. Марго все още си мисли, че ходя с нея.

— Тя не знае ли за мен?

— Не съм се чувал с нея от вторник. Тогава се уговорихме за днешната среща. — Ръката му се плъзна надолу по гърба й. — И изведнъж, на другия ден — бух! Всичко се промени.

— А аз дори не знаех, че си имаш приятелка.

— Сигурно се е побъркала да ме търси през последните няколко дни.

— Трябваше да й се обадиш.

— Знам. Но никак не ме бива да се справям с неприятни ситуации. Освен това смятам, че е честно да й го кажа в очите.

— И довечера ще й кажеш за мен?

— Такъв е планът.

— Това е ужасно.

— Предпочиташ да не й кажа ли?

— Напротив!

— Ще го направя. Но след вечерята. Не ми се иска да й развалям апетита.

— След това ще се върнеш ли?

— Може да е късно.

— Ще те чакам.

Дани го целуна за довиждане на вратата.

— Желая ти успех — каза тя.

Той направи отвратена физиономия.

— Защо не дойдеш с мен?

— Би било просто очарователно!

— Е, до скоро тогава.

— Нали няма да закъсняваш?

— Ще гледам да се върна най-късно до полунощ.

— Добре.

Той тръгна. Дани затвори вратата. Понечи да сложи веригата, но се отказа. Ако Джак закъснее, няма да може да влезе.

Аз ще му отворя, размисли тя и все пак сложи веригата.

А може и да не се наложи.

Полунощ. Вечерята не може да продължи повече от час-два. Джак спомена, че резервацията е за осем часа. Какво ли смята да прави от десет нататък? Кога все пак възнамерява да й каже новината? Веднага след вечеря ли? Или след… Само още веднъж, заради доброто старо време.

Отврати се от самата себе си. Как можеше да си помисли подобно нещо? Само пълен идиот би преспал с жена, преди да й бие дузпата. Не беше в стила на Джак. Но бе напълно възможно да я прегърне, за да я утеши, след като й е казал, прегръдката да доведе до още и още ласки, докато най-сетне, в ръцете на Марго, да реши, че все пак не иска да я изостави.

Тази мисъл я ужаси. Облегна се на вратата с разтуптяно сърце и пресъхнали устни.

Да изгуби Джак толкова скоро…

Какво, по дяволите, си мисли? Довечера другото момиче ще трябва да понесе загубата, не аз.

Горкото момиче. Божичко, горкото момиче.

Дани си пое дълбоко дъх и разтреперана се отдалечи от вратата. Когато влезе в кухнята, коленете й се подгъваха.

Всички тези терзания са напълно безполезни.

Деветдесет процента от човешките тревоги са излишно късане на нерви за неща, които никога не се случват.

Ами останалите десет процента?

Майната им.

Моля те. Само още веднъж. Заради доброто старо време.

Погледна към часовника. Сега е само пет. До полунощ остават цели седем часа.

Ще отида на кино, реши тя. На два поредни филма. Веднага след като вечерям.

Идеята й се стори добра и повдигна духа й. Взе чаша от шкафа, напълни я с лед и си наля водка с тоник.

Някои жени ядат, за да се успокоят. Други си купуват нови дрехи. А Дани бе открила от многогодишния си опит, че нищо не й помага толкова добре, колкото една разходка до най-близкото кино. Беше си приключение. Колкото и често да ходеше, колкото и тъпи да бяха понякога филмите, всеки път изпитваше облекчение.

Отпивайки от питието си, Дани заобиколи бара, седна на една от високите табуретки и отвори вестника на развлекателната страница. Погледът й се плъзгаше по обявите и рекламите и търсеше познатите й кина.

Вече беше изгледала повечето филми, които се въртяха в близките кина. Изведнъж забеляза две прожекции в „Кървър Сити“ — „Нашествието на зомбите“ и „Среднощен убиец“. За първия дори не беше чувала, но един приятел от старата й служба бе работил в „Среднощен убиец“.

Обади се в киното. „Нашествието на зомбите“ започваше в седем, така че имаше два часа е вечеря, да се преоблече и да стигне до киното.

Тя остави чашата си и погледна към кухнята, където беше оставила да се размразяват двете пържоли. Стомахът й се сви при мисълта за отсъствието на Джак и срещата му с Марго.

— Размразихте ли се, милички? — попита тя.

Слезе от табуретката и отиде до кухненската маса. Натисна с пръст едната пържола. Той потъна в студеното месо.

— Изглежда, че да.

Нищо нямаше да им стане до другия ден, но Дани беше гладна и й се ядеше месо.

Тя остави едната пържола в хладилника, мина покрай бара, взе си чашата и излезе на терасата. Оставаше й час и половина — достатъчно време, за да пусне скарата. Ще се изкъпе и облече, докато въглищата се разпалят.