Здрасти,
Как е животът в Скукоград? Намерих си жилище и работа в един и същи ден. На половин ден в един лунапарк. Това ми е работата, а не жилището. Ха-ха!
Изгледах маса филми. Тук е фрашкано с кина и в някои постоянно въртят стари филми. Снощи пак хванах „Челюсти“. Тук е страхотно. Един ден ще разправяш наляво-надясно, че си ме познавал. Ще направиш още по-добре, ако дойдеш тук. Ще ти помогна да пробиеш киното.
До скоро от Холивуд.
Това вече е Тони.
В.У. Властелинът на ужаса. Ама че глупак.
Линда сгъна писмото, мушна го в плика и го прибра в джоба на шортите си.
Чу гласове. Чу стъпки. В стаята влезе Арнолд. Беше с маратонки. Седна на леглото и ги свали. Хвърли мръсните си бели чорапи на земята. Стана и събу джинсите и слиповете си. Остави ги на пода и отиде до гардероба. После излезе от стаята.
Линда се измъкна изпод леглото, бутайки настрана маратонките и чорапите му. Вратата на стаята зееше отворена. Без да я изпуска от очи, тя се втурна към гардероба. Свали от закачалката карирано спортно яке и го облече наопаки — така, че то покри шортите и тениската й като престилка. След това се вмъкна зад плъзгащите се врати на гардероба. Зачака. Сърцето й биеше толкова лудо, че й призля. Езикът й се струваше огромен и грапав в пресъхналата й уста. По страните й се стичаха капчици пот. Тя премести ножа на Арнолд в другата си ръка и изтри мократа си длан в якето. Най-сетне той се върна. Вратата на стаята изскърца и се затвори.
Линда надникна от скривалището си.
Косата му беше мокра и рошава. Той съблече бледосинята си хавлия и я хвърли на леглото. Беше със силни мускули и много почернял, с рязка разлика на мястото на банския. Той клекна и вдигна джинсите си. Бръкна в един от джобовете. Извади гребен. Отново пусна панталоните на пода.
Линда се измести малко по-напред и го видя да отива до тоалетката. Спря се пред нея. Започна да се реши. Моментът беше подходящ да го нападне, ако не беше огледалото. Тя се отдръпна назад.
Минаха няколко секунди, след което се чу гласът му:
— Едно… две… три…
Тя отново надникна. Арнолд беше на пода, сключил ръце под темето си. Наведе се напред, мускулите на гърба му се издуха и той докосна с лакти коленете си.
— Четири… — каза той и се отпусна по гръб на килима.
Пенисът му, с големината на палец, сочеше тавана. Вдигащият се гръб го скри от погледа й.
— Пет… — каза той и отново легна.
Тя внимателно пристъпи встрани. Още една стъпка. Измъкна се иззад плъзгащата се врата и клекна.
— Осем… — каза Арнолд и се отпусна назад.
Гърбът му се притисна в килима. Пое дълбоко въздух и го задържа в гърдите си. Мускулите на стомаха му се свиха. Пенисът му се разклати. Отново седна. Линда безшумно се приближи. Лактите му докоснаха коленете.
— Девет…
Тялото му тръгна назад и мократа му коса докосна бедрата на Линда, която с усмивка се надвеси над него. Очите му се ококориха, устата му зейна учудено.
Линда запуши устата му с лявата ръка и натисна с все сила главата му в пода, като по този начин блокираше и сключените зад тила му ръце. С дясната си ръка заби ножа в корема му, точно над пъпа. Коленете му хвръкнаха нагоре. Той успя да измъкне ръцете си и посегна да хване китката на Линда, но тя изтръгна ножа и го вдигна високо във въздуха. Той се опита да сграбчи ножа, но острието му се вряза в китката на дясната му ръка, разпра кожата и отново се заби в корема му. Бликна струя кръв и изпръска лицето на Линда. Арнолд се вкопчи в китките й. Ръката му беше хлъзгава и трепереше, но хватката беше достатъчно силна, за да попречи на Линда да измъкне ножа. Тогава тя с все сила го завъртя. Ръката, с която притискаше устата му, заглуши крясъка му и пръстите му се разтвориха. Линда издърпа ножа.
Тялото му се гърчеше на пода и той размахваше ръце неспособен да я спре. Тя забиваше ножа и броеше: осем, девет, десет, единадесет. Когато преброи до двадесет, ножът се вряза във врата му и остана там. Линда изтри следите пръстите си в якето.
Беше напълно изтощена. Изправи се и свали якето, което беше напоено с кръв. Беше свършило добра работа — по дрехите й нямаше капчица кръв. Тя взе хавлията на Арнолд и избърса кръвта от бедрата, коленете и ръцете си. По кожата й останаха ръждиви петна. Погледна се в огледалото. Цялото й лице беше изпръскано. Перуката й също. Изчисти ги колкото можа.
Ослуша се на вратата и не чу нищо. Открехна я и огледа коридора. Нямаше никой. От долния етаж се дочуваше разговор на мъж и жена.
Линда изтича в банята. Вътре беше топло и влажно. Горният край на огледалото все още бе изпотен от къпането на Арнолд. Тя затвори вратата. Изми с вода и сапун кървавите следи. Избърса се с мек бял пешкир.