Нощно шоу

— Това са калъпи — обясняваше Джак. — В тях отливаме лицата от силикон и гума. Този материал е твърд, но еластичен. И…

Той спря и се усмихна на Дани.

Антъни също се усмихваше. Изглеждаше увлечен и доволен.

— Тия неща са страхотни — каза той.

— Разпознаваш ли някое от лицата?

Тони ги огледа и поклати глава.

— Трудно е да се познаят.

Дани застана до него.

— Това е на Адриан Барбъо. Джо Спинел. Джейми Лий Къртис. А този е Майкъл Фишър, когото прострелват в главата в „Среднощни писъци“. А това съм аз. И аз имам малка роля във филма. И на мен ми пръсват мозъка.

— Ти имаш роля?

— Появявам се за десетина минути — отвърна тя, отбелязвайки си изненадата му.

Дали се преструва? Ако Ингрид е при него, би трябвало да знае за ролята й.

— А това е Бил Уошингтън — каза Джак, вдигайки калъпа от лицето на актьора. — До понеделник трябва да изработим копие на главата му.

— Защо преди това не отлеем калъп по лицето на Антъни? — предложи Дани. — Искаш ли?

— Разбира се!

— Ще те подложим на пълната процедура и ще направим двете глави едновременно, така че ще можеш да проследиш целия процес.

Заведоха Антъни до стол с висока облегалка и го накараха да седне.

— Искаш ли да я направим така, сякаш крещиш?

— Би било страхотно!

— Добре. Ще бъдеш с отворена уста и ококорени очи.

Джак извъртя една лампа и освети лицето му.

— Нали не носиш лещи?

— Не.

— Би ли донесъл лещите и капките за очи, Джак?

Докато Джак подготвяше материалите, Дани обясни процеса.

— Ще покрием цялото ти лице с гипс. Имаш ли клаустрофобия?

— Не.

— Ще се втвърди само за няколко минути. Малко е студено и неприятно, но не трае дълго. Ще ти сложим няколко капки анестетик в очите и контактни лещи. Нещо против?

— Не — каза той с крива усмивка.

За миг Дани забрави всички неприятности, които им бе причинил. Той беше просто едно хлапе, нервно и уязвимо, което се мъчеше да изглежда смело.

— Не бой се, няма да боли — стисна го тя за рамото.

Той вдигна очи към нея.

В тях вече нямаше страх.

Имаше обожание.

Ръката й увисна във въздуха. Искаше й се да отстъпи назад, но погледът му я притискаше като прегръдка.

Какво направих, каза си тя. Господи, какво направих!

— Готово — каза Джак.

Гласът му я сепна.

— Хайде — каза тя, сякаш излизайки от транс. — Готов ли си, Антъни?

— Готов съм.

— Ти постави капките, Джак. Аз ще донеса гипса.

През цялото време усещаше промяната в Антъни. Лекото й съчувствено докосване сякаш го бе направило друг човек. Той се преструваше, че се интересува от всеки детайл на работата им, но почти през цялото време не откъсваше очи от Дани. Гледаше я като омагьосан. Чертите му сякаш се бяха смекчили. Гласът му — също. Не се отделяше на крачка от нея и от време на време сякаш случайно я докосваше.

Когато започнаха да гримират главите, Антъни помоли да използва банята. Дани му каза къде се намира и той тръгна.

— Искаш ли да отида да го държа под око? — попита Джак.

— Не би било възпитано.

— Да не вземе да рови, където не му е работата.

— Вече е имал тази възможност.

— Да, но тогава не беше лапнал по теб.

— Лапнал ли?

— Да. Хлапето явно се е увлякло. Не че го обвинявам. Не е трудно човек да лапне по теб.

— Благодаря.

— Но тая работа не ми харесва.

— Нито пък на мен.

— Какво да правим?

— Не знам — каза Дани. — Не бях предвидила това усложнение. Не ми се иска да го окуражавам, но и не бива да го отхвърляме.

— Хайде да му дадем главата и да го изпращаме да си ходи.

— Но това няма да е краят. Той си мисли, че това е само началото. Мисля, че ще е по-добре да продължим играта, да го поканим да дойде пак, но не по-рано от другата събота.

— Не мисля, че ще бъде особено щастлив.

— Просто ще му обясним, че тази седмица сме много заети и ако ни се натрапи преди събота, ще прекъснем отношенията си.

— Нима смяташ да го превърнеш в постоянното присъствие в събота?

— Слушай, не можем просто да му кажем да се разкара. Това значи пак да се върнем на изходната точка.

— Тогава той просто искаше да изучи работата ни. А сега вече мисля, че иска теб. Ако продължим така, ще става все по-лошо.

— Ще вземе да поиска и теб — ухили се Дани, но Джак остана сериозен.

— Нещо си се объркала. Той иска да е на мое място.

Дани усети ледена тръпка в стомаха си.

— Трябваше ли да ми казваш това?

— Не. Ти и без това го знаеш.

Вратата на кухнята се отвори и Антъни влезе.

Дани се насили да се усмихне.

— Е, май ще приключваме за днес.

— Как така? Още преди пладне?

— Следобед имаме няколко срещи.

— Ще дойда с вас.

— Не, няма — каза Джак.

Антъни се намръщи и го изгледа свирепо. Обърна се към Дани и повдигна вежди.

— Ти ще ми разрешиш да дойда, нали?

— Мисля, че за днес приключихме.

— Няма да ви преча.

— Искаме да сме сами.

— А-а. Ами утре?

— Утре е неделя.

— За мен няма значение.

— Ние уважаваме неделния отдих — усмихна се лицемерно Джак.

— Имаме си планове — добави Дани.

— Добре тогава — измърмори Тони.

Джак дигна копието на главата на Антъни и му я подаде.

— Заповядай следващата събота — каза Дани. — Ще ти покажем и други техники.

Той оголи зъби, сякаш изпитваше физическа болка.

— Следващата събота?

— По същото време, на същото място — обади се Джак.

— Та това е след цяла вечност!