Нощно шоу

Когато свърши, се спусна безшумно по стълбището. Гласовете явно идваха от кухнята. Във всекидневната нямаше: никой. Линда отвори плъзгащата се врата и излезе в градината.

Прекоси моравата с наведена глава и триейки чело, за да скрие лицето си от съседите или от някой случаен минувач. Отпусна ръка чак когато стигна до улицата.

На отсрещния тротоар някакво хлапе въртеше бясно педалите на трициклета си и отмина, без да се обърне.

Изникна кола. Линда извъртя глава, докато отмине. След това се почеса по слепоочието, за да не може шофьорът да зърне лицето й в огледалото за задно виждане.

Сви в следващата пресечка, където беше паркирала колата на родителите си. Вътре беше горещо като в пещ. Нажежената седалка опари краката й, но Линда се усмихна напук на болката, защото в този миг в джоба й прошумоля хартия.

Писмото на Тони.

С новия адрес на Тони.

17

Дани седна и по кожата й се стекоха струйки пот и плажно масло. Тя се протегна, наслаждавайки се на лекия следобеден ветрец.

Джак лежеше на шезлонга до нея и сякаш спеше. Беше сключил ръце зад врата си. Гърдите му бавно се вдигаха и отпускаха и кожата му блестеше под къдравото му руно. В пъпа му се беше образувала малка локвичка, която се клатушкаше и проблясваше на слънцето в такт с дишането му.

Дани се изкушаваше да го погали. Но реши, че няма да е зле да поспи след толкова безсънни нощи. Тя овладя порива си, стъпи на хладния цимент и се изправи. Тръгна бавно, вдишвайки дълбоко свежия въздух. Опитваше се да не обръща внимание на гъделичкащите капчици, които пълзяха по нагорещеното й тяло.

Отиде до плиткия край на басейна, седна и провеси крака към водата. Когато водата обгърна глезените й, Дани изохка. Беше двадесет и пет градуса, а й се стори направо ледена. Когато посвикна, Дани внимателно се спусна на дъното. Водата стигаше до кръста й. Направи няколко крачки напред, скърцайки със зъби, докато водата бавно пълзеше към раменете й. Обикновено си спестяваше това терзание, като скачаше направо във водата. Сега обаче не искаше да смути съня на Джак.

Какво ли не съм готова да направя за него, помисли си с усмивка тя.

След малко водата вече й се струваше приятно прохладна. Откъсна крака от дъното и заплува безшумно. Стигна до другия край на басейна и се канеше да се обърне обратно, когато видя, че Джак се изправя.

— Ти си буден!

— Кой би могъл да спи при такова пляскане?

— Не съм издала звук.

Той се засмя.

— Изобщо не съм заспивал.

— Изобщо?

— Доколкото знам, не.

— Хм!

Дани протегна ръка и се хвана за трамплина. Надигна се, хвана се и с другата ръка и увисна така — наполовина навън, наполовина във водата.

— Хайде да се състезаваме!

— Ти винаги побеждаваш.

— Ти не би искал да губя, нали?

— Би било по-възпитано от твоя страна.

— Искаш ли да се хванеш с една ръка за гърба ми?

— Не може ли и с двете?

Той стана от шезлонга и тръгна към трамплина.

— Ще се удавя.

— Аз ще те спася.

— Сигурно ще ти е приятно.

— Вероятно.

Трамплинът затрепери под стъпките му. Дани залюля тяло и се премести на противоположната му страна.

Джак седна и провеси крака. Наведе се и се вгледа в Дани.

— Много си красива, когато си мокра.

— Благодаря. А когато съм суха.

— Грозна си като смъртта.

— Колко си любезен.

Той я погъделичка с пръстите на краката си под мишниците.

— Изверг! — изкрещя тя.

Джак се разсмя.

Данисе набра, подпря брадичка на трамплина и му се озъби. Той я погали по главата.

— Кротко, момиченце, кротко.

— Ти ще ми паднеш!

— О, с удоволствие.

— На никой, който е посмял да ме гъделичка, не му се е разминало!

— Аз нямам гъдел.

— Ще съжаля-я-ваш! — пропя тя.

Отблъсна се с колене от трамплина и цопна по гръб във водата. Издиша въздуха през носа си, изплува на повърхността и запляска с крака.

— Падна ли ми!

— Ти си ужасна! — прихна той и вдигна високо изпръсканите си крака. — Водата е ледена!

Той се обърна, подпря се на длани и колене и надникна надолу.

Дани се отблъсна от водата и се вкопчи в трамплина. Вдигна крака и обгърна с тях дъската.

— Сега наравно ли сме? — усмихна се тя на Джак.

— Наравно.

Той легна по корем и я целуна.

— Между нас май има нещо — каза той.

Дани кимна.

— За теб не знам, но на мен ми се струва, че е дъската на трамплина.

Той я целуна отново.

— Ще скочиш ли? — попита тя.

Той тъжно въздъхна.

— Съжалявам, но трябва да изляза.

— Ще излизаш?!

— Съжалявам. Исках да ти кажа по-рано, но… По дяволите, изобщо не ми се иска.

— Ами недей тогава.

— Налага се.

— Аз пък размразих две пържоли. Мислех да си направим скара и после…

— Канен съм на вечеря.

— О-о.

Дани пусна краката си, падна във водата и заплува към другия край на басейна. Излезе, мина по цимента, оставяйки мокри следи подире си, и седна на шезлонга. Взе кърпата си и започна да се бърше.

Джак седна с лице към нея.

— Много съжалявам.

— Няма нищо — каза тя. Мекият пешкир приятни галеше лицето й. — И кой е щастливият сътрапезник?

— Не я познаваш.

— Значи е „тя“?

— „Тя“ е.

— Надявам се, че е сестра ти.

— Мисля, че дамата ревнува.

— Да нямаш любовна среща?

Джак кимна, наведе се и обгърна с ръце коленете си.

— Имам една приятелка.

— О, Боже! — промърмори Дани.