Нощно шоу

— Това е след една седмица — каза Джак.

Дани отвори вратата и тримата влязоха в кухнята.

— Ще мине по-бързо, отколкото си мислиш — каза тя.

— Мислех си, че ще ме заведете в студиото и така нататък.

— С удоволствие — излъга Дани, — но нямаме право.

— Трябва ти членска карта — обясни Джак.

Антъни поклати глава.

Дани го поведе към входната врата и я отвори.

— Мисля, че днес свършихме добра работа. Ти се справи отлично.

— Да — добави Джак. — И сега вече знаеш как се изработва изкуствена глава. — Той чукна по носа главата, която Тони стискаше под мишница. — Това тук е къде по-свястно от чучелото, което беше оставил на трамплина. И много по-страшно.

— Много смешно.

— Ако имаш свободно време — каза Дани, — мини през някоя библиотека и вземи малко литература по анатомия. Ще ти бъде от голяма полза. Ще се видим следващата събота, в девет.

— Добре. Е, благодаря.

Той се взря в лицето й, сякаш искаше да го запомни.

Тя се засмя нервно.

— Довиждане, Тони.

Той кимна и им обърна гръб. Запъти се бавно към улицата с наведена глава.

Дани затвори вратата.

— Уф!

— Най-после сме сами.

— Цялата съм вир-вода. Хайде да се изкъпем.

— Ами срещите ни?

— Какви срещи? — попита тя и свали фланелката си.

16

— Не, в момента не е вкъщи — каза женски глас.

Линда открехна вратата и надникна в къщата. През панорамния прозорец на всекидневната обилно нахлуваше слънчева светлина. Жената не беше там. Сигурно бе в кухнята.

— Ще се позабави, Хелън. Отиде да играе бейзбол.

Линда се вмъкна в къщата и безшумно притвори вратата.

— Разбира се. Щом си дойде, ще му кажа веднага да ти се обади. Макар че той вече ни каза всичко, което му е известно. Не е виждал Джоуел от сряда.

Линда тихо тръгна към стълбището.

— И той се тревожи… Знам, и аз бих полудяла. На твое място първо бих се обадила на полицията.

Линда се хвана за парапета и запристъпва нагоре по стълбата.

— Не, не искам да кажа нищо подобно, Хелън. Ти си убедена, че не е избягал… Знам, че не е такова момче. Точно затова ти казвам, че трябва да извикаш полицията. Ако това се беше случило с Арнолд, аз нямаше да чакам толкова дълго.

Когато Линда изкачи стълбището, гласът на жената вече почти не се чуваше. Отляво имаше някаква отворена врата и още една отдясно. От едната страна на коридора имаше лавици с книги и в дъното се виждаха още две врати.

Тя надникна през вратата отдясно. Висока до кръста й платформа заемаше почти половината от стаята. Върху нея беше построена железница в пълен комплект със зелени хълмчета, тунели и мостове, езерце от синьо стъкло, малко селце с гара. По релсите стояха неподвижно множество локомотиви и вагончета.

Отсрещната врата водеше към голяма баня.

Линда продължи нататък.

Отдолу се чуха стъпки. Линда хвърли поглед пред перилата и се увери, че никой не се качва по стълбата. Втурна се по коридора и се вмъкна във вратата отдясно.

Единично легло. Претрупано бюро и гардероб. Модели на кораби по лавиците. Плакат на Реджи Джаксън, когато още е бил янки.

Това трябваше да е стаята на Арнолд.

Тя тихо затвори вратата след себе си. Тръгна право към бюрото. Отгоре се търкаляха няколко учебника, синя папка, разхвърляни писалки и химикалки, лампа, джобен калкулатор, няколко щипки за листа, но не се виждаха никакви писма.

Тя внимателно премести стола с висока облегалка и отвори горното чекмедже. Вътре имаше гума, компас, нож в кания, гумена мишка и половин долар. Отстрани имаше купчина листове, пликове и няколко картички.

С треперещи пръсти тя вдигна една от тях. От картичката й се опули зеленикава намръщена мутра на Франкенщайн. Обърна я. На гърба беше надраскано с молив:

Здрасти!

Днес бях в студиото „Юнивърсъл“. Видях декорите на къщата от „Психо“. Замъкът на Дракула е много готин и изобщо не е страшен. Трябва да дойдеш.

До скоро.

В.У.

В.У.?

Линда можеше да се закълне, че картичката е от Тони. Кой, по дяволите, е този В.У.?

Отгоре на всичко нямаше обратен адрес.

Тя остави картичката и взе някакъв плик. На гърба му имаше адрес, изписан с разкривени букви:

В.У.

8136 ул. „Ла Map“ № 210 Холивуд

Калифорния 90038

Тя отвори плика и извади сгънат лист хартия. Беше откъснат от тетрадка. Разгъна го и прочете: