Нощно шоу

Тази мисъл я накара да потръпне. Обърна се в леглото. Джак спеше с лице към стената. Тя се сгуши до него, притисна се до топлите извивки на гърба му и го целуна по врата.

— М-м-м — измърмори той.

— Добро утро.

— М-м-м. Колко е часът?

— Осем.

— Значи имаме цял час, преди да пристигне Тони Чудовището.

— Цял час.

— Добре. Ще ни стигне да се изкъпем в басейна, да вземем душ и да закусим.

Тя плъзна ръка по хълбока му. Пръстите й разрошиха космите между краката му.

— Да плуваме? Бих предпочела нещо друго.

— Така ли?

— Така.

* * *

Дани лежеше по гръб, разперила ръце и крака. Хладният ветрец галеше потното й тяло. Чувстваше се изнемощяла и щастлива.

Шумът на душа й напомняше шепота на листата в гората.

Нямаше защо да става, преди Джак да се изкъпе.

Погледна часовника. Девет без двадесет. Има време за един бърз душ и по чаша кафе, преди да е пристигнал Антъни.

Тони Чудовището.

Тя се усмихна. Понякога Джак можеше да е толкова сериозен, но чувството му за хумор никога не го напускаше — готово да изскочи наяве и да я изненада.

На вратата се звънна.

Стомахът й се сви.

— По дяволите — изръмжа тя.

Погледна часовника. Подранил е цели петнадесет минути. Сигурно е той.

Седна в леглото и се избърса с чаршафа. Докато ставаше от леглото, отново се звънна. Тя намъкна бикините и белите си шорти, облече фланелката и се спусна към антрето.

Отвори вратата.

— Здравей — каза Антъни и й подаде една червена роза.

— О, благодаря.

Той сведе глава. Очите му не бяха гримирани.

— Заповядай, Антъни.

Той влезе и се огледа.

— Джак ще дойде след минутка.

— Знам, че е тук. Видях колата му.

— Искаш ли кафе?

— Той с теб ли живее?

— Да — отвърна тя без колебание.

Не му влизаше в работата, но и не й се искаше да знае, че Джак е при нея само временно. Надяваше се да стане постоянно, но…

— Но не сте женени, нали?

— Не.

— Така си и мислех.

— Ще сложа кафето.

Тя затвори вратата. Антъни я последва към кухнята.

Беше й неловко да го усеща зад гърба си.

— Закусвал ли си? — попита тя, обръщайки се назад.

— Аз не ям.

— Ще стопля няколко геврека. Чувствай се поканен.

Той седна до масата. Тя зареди кафеварката.

— Наблизо ли живееш?

— Недалеч.

— В апартамент ли?

— След година-две ще имам къща.

— Това е чудесно. В къща е хубаво. Но цените са направо невероятни.

— Дотогава ще съм достатъчно богат.

— Е, надявам се.

Тя извади гевреците от фризера, скъса опаковката и ги сложи в електрическия грил.

— Работиш ли?

— Аз съм Властелинът на ужаса.

— Исках да кажа, с какво се препитаваш?

— Нали съм ти асистент.

Преди Дани да успее да му отговори, Джак се ухили от другата страна на бара.

— Значи вече си имам заместник?

Слава Богу, помисли си тя. Идва подкреплението.

Джак влезе в кухнята.

— Здрасти, Тони. Не си ли малко подранил?

— Подранил ли съм? — попита той и присви очи.

— Боя се, че да. Едва успях да си измия физиономията. Антъни ядосано се обърна към Дани.

— Мисля, че трябва да обсъдим назначаването ми.

— Никой не е говорил за назначаване — каза Дани.

— Освен теб, Тони.

— Говорихме само — обясни Дани, — че ще ти покажем как работим, за да ти дадем правилна насока. И то като услуга.

— Ти каза, че ще ме наемеш.

— Не, не съм.

— Не е казала такова нещо — подкрепи я Джак и й се усмихна. — Да го помоля ли да си тръгне?

Тя поклати глава.

— Слушай, Антъни, предложих ти да ти помогна. Вярвам, че имаш възможности. Но има още стотици хора, които са по-квалифицирани от теб, които са учили, работили са часове наред, за да се усъвършенстват, и аз би трябвало да съм напълно ненормална, за да те назнача с предимство пред когото и да било от тях. Освен това аз вече си имам асистент.

Джак кимна.

— И все пак предложението ми остава в сила. Ако искаш, можеш да прекараш сутринта с нас и ние ще ти покажем това-онова.

— И то безплатно — добави Джек.

— Ще видим как ще потръгне — каза Дани. — Ако всичко върви добре, можем да обсъдим кога да се срещнем пак.

Антъни се облегна назад и сключи ръце под брадичката си.

— Добре, приемам — каза той.

Дани наля кафето. Джак занесе две чаши на масата и седна.

— Сметана или захар? — попита Дани.

Антъни поклати отрицателно глава.

Джак отпи от чашата си.

— Е, изкарал ли си нечии ангели тия дни?

Момчето се усмихна.

— О, да!

— Искаш ли да ни разкажеш?

Дани отиде да обърне гевреците.

— Не мога. Професионална тайна.

— Много умно. Къткай си номерата. Ние в Холивуд обичаме да крадем свежи идеи.

— Знам.

— А ние да му кажем ли новата си идея?

Дани сви рамене.

— Защо не? Работното заглавие е „Американският върколак в Сарди“.

— Или „Лигите му текат“ — допълни Дани.

— Става дума за един тип…

Антъни отказа геврек, но изпи две чаши кафе, докато те закусваха. Когато свършиха, Дани помоли Джак да покаже на Тони работилницата. Тя отида в банята доволна, че за малко ще се отърве от младежа. Съблече се и посегна към душа, но се отказа. Колкото и да й се искаше да се забави, реши, че не е честно да ги остави сами за толкова дълго. Изтри се с влажна кърпа, изми си зъбите и се среса. След това се облече и тръгна към работилницата.

Джак и Антъни бяха далечния й край, пред една полица с гипсови отливки на лица.