Облак врабчета

Да. Тя беше права. Опита се да докосне косата й, но нямаше ръка, за да я повдигне. Кромуел усещаше как олеква. Как бе възможно това, след като вече бе безплътен? Мислите му се губеха.

Емили пребледня.

— Мъртъв ли е?

— В унес е, бълнува — отвърна Старк.

Бяха донесли Кромуел в крилото за гости на двореца. Бе проснат на ложе от дебели възглавници, подредени по пода. Японец на средна възраст, за когото се предполагаше, че е лекар, прегледа Кромуел, намаза раната му с мехлем със силна миризма и я превърза. Преди да тръгне, лекарят повика три млади жени до ложето. Показа им мехлема и превръзката, даде им кратки указания, после се поклони на Емили и Старк и си тръгна. Младите жени се оттеглиха в ъгъла на стаята и останаха там на колене, спокойни и безмълвни.

Емили седеше от дясната страна на Кромуел на възглавница с размер един квадратен метър. Старк бе разположен от лявата му страна на подобна възглавница. И на двамата не им беше удобно на пода. Не бяха свикнали да седят така — поза, в която японските им домакини бяха добре тренирани. Старк можеше да стои на колене, но за кратко. Той променяше положението си често. За Емили бе още по-трудно да заеме съответната поза с краката си заради дългата пола и обемното палто. Накрая седна на една страна и опъна краката си настрани, стараейки се да ги прикрие с полата. Обикновено седеше така на пикник в детството си — не бе много подходящо за държавата, където се намираше, но успя да се нагласи само така.

— Не носим с нас нищо друго, освен Христовото слово — рече Емили. Тя изтри потта от челото на Кромуел със студена, влажна кърпа. — Защо някой би искал да ни навреди?

— Не знам, сестро Емили. — Старк бе видял проблясването на метал на покрива миг преди убиецът да стреля. Хвърли се на земята, преди изстрелът да стигне до ушите му. Ако не беше го направил, куршумът щеше да прониже него, а не Кромуел. Предпазливостта на Старк се бе превърнала в нещастие за свещеника. След като пропусна Старк, куршумът се заби от едната страна на паланкина и излезе от другата. Би трябвало да засегне Емили, но това не бе станало. Вместо това, след като излезе, той направи дупка в корема на Кромуел. Понякога мъжете с рана в корема се мъчеха седмици, преди да умрат.

— Изглежда спокоен — рече Емили. — Веждите му не са смръщени и се усмихва, докато спи.

— Да, сестро Емили, изглежда много спокоен. — Колкото повече Старк мислеше за това, толкова по-вероятно му изглеждаше той да е бил целта на убиеца. Дадени са били пари. Наемникът се е качил на покрива, за да убие човек, когото не е виждал през живота си. Напълно различните езици не са били бариера за общуване. Старк не се съмняваше, че парите купуваха смъртта в Япония така лесно, както в Америка.

Протегна краката си за малко, за да не му изтръпнат. Всеки път, когато се раздвижеше, четиримата самураи, крито бяха стража, заставаха нащрек. Бяха коленичили в коридора пред стаята. Не беше ясно дали са там да защитават мисионерите, или да ги държат в плен. От стрелбата насам обаче те го наблюдаваха отблизо. Старк нямаше представа защо.

— Превръзките трябва да се сменят често — каза доктор Одзава. — Дадох му лекарство, което ще намали кървенето, но не може да го спре напълно. Засегнати са големите артерии. Самият куршум е заседнал в основата на гръбнака. Не може да бъде отстранен.

— Колко дълго? — попита Генджи.

Лекарят поклати глава.

— Часове, ако има късмет. Дни, ако няма. — Той се поклони и излезе.

— Колко неблагоприятно — отбеляза Генджи. — Трябва да бъде уведомен американският консул. Харис. Много неприятна личност.

— Господарю, този куршум беше предназначен за вас — намеси се Сайки.

— Съмнявам се. Моите врагове не биха изпратили такъв лош стрелец. Как е възможно да се е целел в мен, а да е ударил паланкин на три метра по-далеч?

Влезе прислужница с кана прясно приготвен чай. Сайки нетърпеливо я отпрати, но Генджи прие още една чаша. Топлата напитка премахна и последния остатък от зимен студ.

— Разгледах паланкина — продължи Сайки. — Ако сте били вътре, както всички са очаквали, щяхте да бъдете убит на място. Само варварската поза е спасила живота на чужденката.

— Да, знам, сам го видях. — Генджи се усмихна на прислужницата. Тя се изчерви, изпълнена с неудобство от вниманието му, и се поклони дълбоко, чак до пода. „Очарователна е, помисли Генджи, и доста красива, макар че бе малко възрастна, за да не е женена. Двайсет и две-три, предположи той. Как се казваше? Ханако.“ Помисли си за хората от охраната. Кой от тях имаше нужда от жена и беше на подходяща възраст да оцени тази прислужница? — Обаче не бях в паланкина. Бях навън, на открито.

— Това е моята теория — настоя Сайки. — Убиец, който ви познава, не би помислил, че ще ходите пеш. Кой велик владетел ходи пеш, докато в същото време чужденката я носят? Освен това гербът на вашия род не се виждаше никъде. Това също е нечувано. Така че той очаква да бъдете там, където трябва да сте, и е насочил натам куршума си.

— Пресилени разсъждения — не отстъпваше Генджи.