Облак врабчета

На вратата се появиха Хиде и Шимода, които дишаха тежко. Това бяха хората от стражата, които Сайки бе изпратил след убиеца.

— Простете ни, господарю — рече Хиде. — Нямаше и следа от него.

Шимода допълни:

— Никой не е видял нищо. Сякаш се е изпарил.

— Нинджа — досети се Сайки. — Проклети страхливци. Трябва да минат до един под острието на меча — до последната жена и дете.

— Сградата принадлежи на бакалин на име Фуджита — обясни Хиде. — Обикновен човек. Не е свързан с престъпници, нито с определен род, няма дългове, нито дъщери във връзка с „Плаващия свят“. Едва ли е замесен. Разбира се, той е ужасен от очакваното възмездие. Без да го искат от него, той настоява да осигури всички провизии за нашите новогодишни тържества.

Генджи се засмя.

— Тогава ще фалира и ще бъде принуден да изпрати всичките си дъщери в „Плаващия свят“.

— Едва ли ще успее, господарю — отвърна Хиде с усмивка. — Видях дъщерите му.

Сайки удари с ръка по пода.

— Хиде! Не забравяй мястото си.

— Да, господарю! — Наказаният самурай притисна главата си към пода.

— Не е необходимо да си толкова суров — сгълча го Генджи. — Този предобед ни донесе изпитания. Хиде, на колко години си?

— Господарю? — Въпросът свари Хиде неподготвен. — Двайсет и девет, господарю.

— И как така не си женен на тази напреднала възраст?

— Хм, господарю, аз…

— Говори — нареди Сайки — и престани да губиш времето на нашия господар. — Що се отнасяше до него, досега всичко бе губене на време. В каква фриволност се замесваше сега Генджи? Играеше някаква глупава игра при положение, че животът му бе в опасност и бе заплашено самото съществуване на рода.

— Така и не ми се предостави възможност, господарю — рече Хиде.

Сайки допълни:

— Истината е, че Хиде обича много жените, виното и комара. Дълговете му са толкова големи, че никоя жена от добро семейство не би поела товара на брак с него. — Сайки даде информацията, за да приключат по-бързо с темата. Тогава може би щяха да се върнат на по-неотложните въпроси. Изключително подозрителният чужденец Старк например.

— На колко възлиза дългът ти? — попита Генджи.

Хиде се поколеба, преди да отговори.

— На шейсет рио, господарю. — Това бе огромна сума за човек на неговото положение. Годишната му заплата беше десет рио.

— Разпуснат идиот — наруга го Сайки.

— Да, господарю. — Хиде притисна главата си отново към пода, искрено разкаян.

— Ще бъдеш освободен от дълговете си — каза му Генджи. — Погрижи се да не натрупваш нови. Всъщност сега, след като си платежоспособен, съветвам те веднага да си намериш жена. Някой с опит в домакинството, за да може да те поддържа платежоспособен и да ти покаже пътя към домашното блаженство.

— Господарю — Хиде остана във възможно най-дълбокия поклон. Щедростта на владетеля Генджи го изуми.

— Всъщност аз ще ти потърся — продължи Генджи. — Ще ми се довериш ли?

— Да, господарю. Благодаря ви.

— Ханако — обърна се към нея Генджи, — отведи тези мъже в друга стая, където ще могат да се възстановят от преживяното. Остани при тях, за да ги обслужваш.

— Да — отговори Ханако. Поклони се грациозно и изведе Хиде и Шимода от стаята.

Когато те излязоха, Сайки направи дълбок церемониален поклон пред Генджи в знак на уважение. Най-сетне бе разбрал какво става. В разгара на кризата, която можеше да му коства живота, владетелят Генджи не преставаше да мисли за хората, за които носеше отговорност. Неговата прислужница Ханако беше сираче. Въпреки добрите й маниери и женската й обаятелност тя по всяка вероятност нямаше да може да си намери достоен партньор. Не можеше да предложи никакви фамилни връзки, както и зестра. Хиде, отличен самурай в много отношения, се нуждаеше от тежестта на отговорността, за да постигне пълна зрялост. Оставен на самия себе си, той щеше да продължава да пропилява живота и парите си за безсмислени развлечения. Накрая щеше да се превърне в безполезен пияница, подобно на много самураи от други родове в упадък и не малко от техния род. Владетелят Генджи бе решил проблема със замах. От очите на коравия воин потекоха сълзи.

— Какво става, Сайки? Да не съм умрял или да съм се превърнал в божество?

— Господарю — успя да каже само Сайки, толкова развълнуван, че не можеше да говори повече, дори не беше в състояние да вдигне главата си от пода. За пореден път не бе дооценил богатството на характера на господаря си.

Генджи взе чашата си за чай. Другата прислужница, Мичико, се поклони и отново я напълни. Вече бе омъжена и Генджи й се усмихна, но в следващия миг я забрави. Изпи чая си и търпеливо зачака Сайки да дойде на себе си. Самураите бяха странни същества. От тях се очакваше да издържат на най-зверските изтезания, без да издадат звук. Ала те плачеха, без да се притесняват, когато станеха свидетели на нещо, което не бе по-сериозно от уреждането на брак.

След известно време Сайки вдигна глава и избърса грубо сълзите си с един замах на ръкава на кимоното си.

— Господарю, трябва да обмислите възможността мисионерите да са участници в заговора срещу вас.

— Ако изобщо има заговор.