Облак врабчета

Ето това беше. Стигнаха до него. Ритуалът приключваше. Сега щеше да умре. Тя преклони глава и каза:

— Готови да умрат, господарю — и зачака острието да пререже шията й.

Тогава владетелят Киори отново я изненада. Той каза:

— Не, Ханако, не е това. Убиването не изисква кой знае каква тренировка. Гледай внимателно.

Тя вдигна очи. Мъжете се биеха. Виждаше единствено това. Отначало. Ала когато продължи да ги наблюдава, забеляза разлика в поведението на самураите в мелето. Някои се движеха съсредоточено и изпълнени с решимост дори когато ударите се сипеха върху тях. Други се пазеха и отскачаха, за да избегнат ударите, но въпреки това бяха удряни. В царящия хаос на толкова много мъже, които се бият помежду си, бе невъзможно да се избегнат ударите, независимо какво причиняваха. Ако мечовете бяха стоманени, както в реална битка, малцина биха оживели. След като осъзна това, отговорът сам дойде на устните й. Тя каза:

— Те трябва да бъдат подготвени да умрат, господарю мой.

Владетелят Киори й се усмихна.

— Такава е съдбата на самурая, Ханако. Не е лесно да живееш в постоянен страх.

— Но истинският самурай не изпитва страх, нали, господарю мой? — Тя не можеше да си представи великия владетел да се страхува от нещо.

— Липсата на страх не е признак за кураж. Тя е признак за идиотизъм. Куражът е страхът да се познава и преодолява. — Владетелят Киори я погали по главата. — Понякога, особено когато е млад, самураят прикрива страха си с арогантност. Добродетелната жена ще му прости. Тя ще стори всичко, на което е способна, за да го направи по-силен. Няма да направи нищо, от което той да стане по-слаб. Разбра ли ме?

— Да, господарю.

— Можеш да вървиш.

Щом се раздели с владетеля Киори, тя бързо отиде в кухнята. Оттам се върна веднага в двора — там, където бе разговаряла с надменния младеж. За нейно голямо облекчение той беше още там, седеше на мястото, където го бе оставила. Дали си въобразяваше, или раменете му бяха безпомощно отпуснати? Усети, че бузите й почервеняват от срам.

Отиде при него, поклони се и коленичи.

— Чаят ви, господарю самурай.

— О — възкликна младият самурай, беше изненадан и развълнуван. — Благодаря ти.

Раменете му, помисли си тя, се изправиха, когато пое чашата. Тя усети, че се изпълва с радост. Беше много, много радостна.

Шигеру и Сайки седяха на две плетени от слама рогозки татами, поставени в средата на някогашната стая на Шигеру. Оригиналните татами бяха отишли във вечността по време на обстрела. Тези бяха малко повредени, но оцелели от различни места. Шигеру седеше неподвижно, със затворени очи. Той не помръдна, когато Ханако коленичи там, където преди бе прагът, поклони се и се придвижи напред, сякаш влизаше в стая.

Сайки вежливо я приветства.

— Радвам се да видя, че си оцеляла от нападението, Ханако.

— Благодаря, господарю. — След като бе чула ужасни слухове, тя приближи Шигеру със страх, но не показа нищо повече от вежливост, докато сипваше чая.

— Успя ли да говориш с Хиде? — попита Сайки.

— Да, господарю.

— Тогава знаеш добрите новини. Той несъмнено се издигна за кратко време, нали?

Ханако се поклони още по-ниско.

— Незаслужено и само заради благоволението на владетеля Генджи. — В отсъствието на годеника й задължението да бъде смирена падаше върху нея.

— Нашият господар е несъмнено добросърдечен. Но след като той вярва на Хиде, вярвам му и аз. — Сайки не погледна Шигеру, въпреки че тези думи бяха повече заради него, отколкото заради Ханако. — Реши ли къде искаш да установиш домакинството си?

— Не, господарю. Току-що разбрах за неговото издигане. — В интерес на истината тя вече бе харесала празните офицерски покои в западното крило на двореца, обзаведени скромно, но с вкус. Там имаше достатъчно място за отглеждане на деца. Разбира се, тъй като тази част от двореца бе напълно срината преди няколко часа, преместването трябваше да почака, докато всичко не бъде възстановено напълно. Едно по-важно действие не можеше да чака. Тъй като Хиде трябваше да бъде началник на охраната и в същото време неин съпруг, тя бе изпълнена с решимост повече отвсякога да го дари с наследник колкото е възможно по-скоро.

— Тогава имаш да обсъждаш с него много неща. Не е необходимо да обграждаш с внимание нас. Той несъмнено ще оцени присъствието ти много повече от нас.

— Благодаря, господарю — Ханако се оттегли с благодарност.

Сайки се усмихна. Колко сладък е животът, когато си млад и влюбен. Дори кризата и трагедията не могат да го помрачат. Може би дори засилват чувствата. Известно време, докато чакаше търпеливо Шигеру да започне разговор, той се отдаде на спомени за младостта и отминалите дни.

— След като той вярва на Хиде, значи и аз му се доверявам — обади се Шигеру, повтаряйки думите на Сайки.

Сайки се поклони.

— Мислех, че сте потънали дълбоко в медитация и не ме чувате.

— Медитирах, Сайки, не бях в кома.

— Радвам се, господарю Шигеру, защото сега не е време за изпадане в кома.

— Съгласен съм. — Шигеру отпи от чая си. — Последната фаза от битката за Секигахара наближава.