Обречен на мълчание

— Достатъчно дълго, за да разбера, че вие с Харпър бяхте на прага на нещо прекрасно.

Тайсън се надвеси над дебелата един метър стена на бойницата. Намираха се на около трийсет метра от крайбрежната стена.

— Тази вечер беше много близо, любовнико. Но не можеше да предположиш, че жена ти ще се появи изневиделица. Аз буквално бях затаил дъх, когато вие с Керън влетяхте в капана. Трябва просто да си надминал себе си в танца около жена си, защото само час по-късно вече си държахте ръцете в столовата. Какъв мъж си само!

Тайсън се повдигна до перваза и седна със свити колене по дължина на широката бойница с гръб към каменната стена. Запали си цигара и се загледа в далечината на хоризонта. Забеляза, че обноските на Браун бяха не така изящни както в Спортния клуб. Тук той приличаше повече на бияч, и Тайсън заподозра, че притежава хамелеонската способност да се уподобява на околната среда. Зачуди се кой ли беше истинският Чет Браун. Може би нито един от двамата.

— Имаше страшно тежък ден — Браун се приближи до Тайсън. — Да не би да тренираш? Имам предвид да тренираш да седиш в каменна стая и да се взираш отчаяно през прозореца?

— Стой настрана. — Тайсън хвърли цигарата си в посока към Браун.

— Просто ужасно се вълнувам, че те виждам отново. — Браун отстъпи крачка назад. — Както и да е, като ангел-пазител аз мога да правя, или да не правя някои неща, които да променят съдбата на хората. Но съдбата ти е в твоите ръце в почивните ми дни. Така че внимавай с чукането и сбиванията, и недей да викаш журналисти, освен ако не възнамеряваш да ги смажеш от бой. Разбра ли?

— Свърши ли? — прозина се Тайсън.

— Не. Говори ли ти нещо името на полковник Ерик Уилетс?

— Не.

— Да, ама на него твоето име му говори доста. Това е любовникът на Керън, и той много би искал да те докопа отнякъде.

— Кажи му да не вярва на всичко, което чете по вестниците. Това казах и на жена си.

— Ще се направя, че не съм те чул — разсмя се Браун. — Знаеш ли, Бен, ти ми харесваш. Но създаваш много проблеми. Около теб се носи черен буреносен облак и всеки, който се приближи, не може да се опази от дъжда. А на национално ниво създаваш много главоболия и във Вашингтон. Прочете ли днешния сутрешен „Таймс“?

— Не.

— По твоя случай е назначена сенатска комисия. Интерес към делото ти прояви и Комисията на ООН за геноцида. Говорят за изпращане на мисия в Уей, която да събере някакви факти и информация, а от Ханой са съобщили, че възприемат благосклонно тази инициатива. Бих искал да знам на кого са му притрябвали всички тези глупости, а, Бен?

— Не и на мен.

— Нито пък на страната ти.

Тайсън се взря в Браун на бледата светлина. Всичко започваше да се изяснява. Устата му пресъхна. Той прехвърли краката си встрани и се спусна от отвора на бойницата.

— Сега пък ти не се приближавай — продължи Браун. — Бихме могли да се нахвърлим срещу Бранд. Защото всъщност той се разприказва. Ако не бяхме ние, делото щеше да се провали.

Тайсън мушна ръката си в джоба на якето и напипа швейцарското си военно ножче.

— Аз гласувах да бъде Бранд, но… — замислено продължи Браун. После сви рамене. — Имаше някои, които решиха, че за целите на правосъдието ще бъде по-добре, ако си ти.

Все още с ръка в джоба си, Тайсън извади сгъваемото острие от дръжката на ножа, като поряза пръстите си, докато го отваряше.

— Предложихме ти сделка. — Предложете ми я пак.

— Добре. Ще я приемеш ли?

— Наври си я в задника.

— Ти си много хладнокръвен — мрачно се усмихна Браун. — Ще ти предложа ето това. — Той огледа стаята, след което очите му отново се приковаха върху Тайсън. Извади малък автоматичен пистолет от ластичния си колан и Тайсън видя черния заглушител ярко да се откроява на фона на сребристото метално тяло на пистолета.

— Качи се обратно на перваза — каза Браун. Тайсън остана неподвижен. Разстоянието между него и Браун беше около три метра, или с метър и половина повече от необходимото според стария му учебник по ръкопашен бой.

— Качвай се горе! — извика Браун.

— Върви по дяволите!

— Искам да ти помогна да направиш онова, което се опита да направиш в залива. То е по-лесно и по-бързо от удавянето, Бен. Просто се качи горе, затвори очи и се отпусни назад.

— За какво говориш, по дяволите?

— За какво, по дяволите, си мислиш, че говоря?

— Не съм се опитвал да се самоубия, глупако! — втренчи се Тайсън в него.

Браун изглежда се смути.

— Добре, толкова по-лошо — рязко отвърна той. — Те искрено се надяваха, че ще постъпиш достойно.

— Не ми говори за достойнство. Ако искаш да умра, ще трябва сам да ме убиеш.

Браун поклати глава и отпусна пистолета си.