Обречен на мълчание

— Е, те водят с няколко месеца, но ще видя какво мога да направя.

Тайсън си дръпна от цигарата и погледна към стената над главата на Корва, където бяха окачени в рамки дипломите и многобройните му професионални удостоверения. Забеляза между тях и снимка на войници в маскировъчно облекло за джунглата, застанали сред опустошена равнина, в далечината на която се издигат кълбета дим.

— Били сте във Виетнам? — попита.

— Да. Накратко за миналото ми, господин Тайсън. Приеха ме за член на Нюйоркската адвокатска колегия през 1967 година, скоро след това се прехвърлих във военната прокуратура и постъпих в съответното училище в Шарлотсвил. Работих във военната прокуратура при щаба на армията във Форт Бенинг. Наблюдавах тренировките на момчетата от пехотата. Никога не съм виждал хора да бъдат подлагани на по-големи натоварвания. И един ден, докато вървях покрай огледалната стена във фоайето на прокуратурата, видях бледия си мършав образ, огънал се под тежестта на куфарчето с документи като килнат настрана кораб. И в момент на пълно безумие реших, че искам да стана офицер от пехотата. — Той погледна към Тайсън.

— Може би това е било прозрение на кристално бистрия ви здрав разум — отвърна с усмивка Тайсън.

— Никой не мислеше така. Както и да е, след няколко месеца борба с чиновниците и бюрокрацията, бях освободен от военната прокуратура и постъпих в школата за пехотни офицери в Бенинг. Имах чувството, че умрях шест пъти през първия месец от обучението. Но не допуснах да го разберат. Завърших, и съвсем скоро след това отплавах за Виетнам, където бях назначен в Двайсет и пета пехотна дивизия близо до Ку Чи.

Тайсън кимна.

— Бях командир на взвод — като вас — и участвах в истински сражения. Минах и през Тетската офанзива, като вас. Но за разлика от вас не ме раниха. Имате ли въпроси?

— Засега не.

— Добре. След завръщането си ме зачислиха към Пентагона, където изпълнявах различни юридически функции. Всъщност бях нещо като талисман на военната прокуратура и те обичаха да парадират с мен — юрист от тяхното ведомство с медал за бойни заслуги в пехотата, живо доказателство, че и адвокатите са способни на мъжество.

Тайсън се усмихна.

— Когато си висок един и шейсет, а освен това си и кльощав, пехотата има известна привлекателност, която мъж като вас не може да оцени. Надали бих могъл да бъда добър воин преди изобретяването на барута, но Господ ни даде автоматичните пушки М — 16 и леката полева артилерия, с което ни направи еднакво смъртни. Но тук горе — той почука с пръст по челото си, — все още има значителна разлика между хората. А тази битка ще се проведе именно тук, горе. — Той стана. — Ще отида до тоалетната, г-н Тайсън.

— Добре.

— Ако когато се върна и вие вече не сте тук, няма да се сърдя. — Винсънт Корва напусна кабинета си.

Тайсън изгаси цигарата си в пепелника. Изправи се и отиде да види отблизо поставената в рамка снимка над бюрото. Хората на снимката се бяха наредили пред фотографа като спортен екип, предната редица беше коленичила, а задната — права. Имаше около четирийсет мъже със стандартното артилерийско снаряжение на стрелковия взвод. Зад тях се простираше безкрайна равна пустош, покрита с пепел или сажди, губеща се в обгърнатия с дим хоризонт. Снимката беше цветна, но на нея нямаше много цветове.

В средата на задната редица стоеше лейтенант Винсънт Корва. Изглеждаше малко комично, притиснат от двете страни от двама огромни негри. Но когато се вгледа по-внимателно, Тайсън видя нещо в израза на лицето на Корва, нещо в очите му, което разбра. Не беше втренченият в далечината празен поглед, а взор на гладен хищник, който знае, че е опасен.

Тайсън отиде до прозореца и откъсна едно тъмнозелено листо от босилека. Стри го между пръстите си и помириса неповторимия му аромат.

Вратата зад гърба му се отвори и той чу Корва да казва:

— Миризмите стимулират паметта по странен начин. Ароматът на босилека винаги ми напомня за дома на родителите ми през ранна есен, когато консервирахме домати на огряната от слънцето веранда. — Той подаде на Тайсън чаша кафе. — Никой вече не ни носи кафето.

— А защо трябва да го носи? — попита Тайсън.

— Тя ми е жена.

— Още една причина, за да не го прави. Корва седна на стола си. Тайсън остана прав.

— След като ме освободиха от действителна служба, аз забравих за военните закони. Но после започна делото Коли, което проследих много внимателно. Има нещо неповторимо привлекателно във военния съд. Не мислите ли?

— Безспорно.

— Предполагам, че сте участвали в заседания на военния съд.

— В дванайсетина.

— Е, на мен това ми липсваше — занимавам се главно с имуществени спорове, затова опресних познанията си в областта на военния закон и получих диплома за правоспособност. Участвал съм в петнайсетина дела на военния съд към щаба на армията през последните петнайсет години.

— Чух за едно във Форт Джаксън. Подсъдимият е бил армейски капитан. Застрелял любовника на жена си.