Обречен на мълчание

— По-скоро с адвокатите на свидетелите на обвинението. И с Керън Харпър. Тя не беше задължена да ми предостави събраното по време на предварителното следствие, но ми оказа значително съдействие.

— Да, тя оказа голямо съдействие и на Бен. Но какво е препоръчала, според вас?

Корва погледна към Тайсън, след което отвърна на Марси:

— Основавайки се на показанията на двамата свидетели на обвинението, тя вероятно е препоръчала да се даде ход на делото.

— По-нататъшно разследване? Разпитване на свидетели? И още месеци на очакване?

— Опасявам се, че е така.

— Някой да иска едно питие? — обади се Тайсън. — Джин и тоник, навън във вътрешния двор?

— Тук няма вътрешен двор, Бен — изправи се Марси. — И аз нямам нито тоник, нито лимон.

— Ами, обади се в магазина и поръчай да донесат тоник, лимони и вътрешен двор. И да побързат.

— Какво ще кажете за вино на верандата? — предложи Марси.

— Чудесно. — Тайсън се изправи. Той обиколи масата и целуна жена си. — Обедът беше хубав.

— Глупости — потупа го по бузата Марси.

— Аз ще почакам отвън — каза Корва и също стана. Взе сакото си, което бе окачил на облегалката на стола, прекоси хола и излезе през входната врата.

— Вярваш ли му? — попита Марси.

— А ти?

— Срещу, мен не са отправени обвинения в убийство. Отговори на въпроса ми.

Тайсън се замисли за момент преди да проговори.

— Знаеш ли, той има своя по-особена философия за правосъдието. Понякога си мисля, че истината и законосъобразността са някаква протестантска фикс-идея. Господин Корва изповядва един по-субективен поглед върху живота. Той не се интересува от самото престъпление, а от тълкуванието му от гледна точка на закона, от свидетелите на обвинението и от това защо те свидетелстват срещу мен. Слоун винаги цитираше закона и питаше какво всъщност се е случило в болницата. Корва иска да узнае всичко възможно за Бранд и Фарли и се опитва да разбере какво те мислят, че се е случило в болницата. Подходът му е различен.

— Но е разумен — кимна тя. — Особено като се има предвид колко години са изминали оттогава.

— Още при първата ни среща той ме помоли да прочета японската пиеса „Рашомон“ — продължи Тайсън. — Прочетох я. Чувала ли си за нея?

Тя поклати глава отрицателно.

— Тя е за изнасилване и убийство. Представени са четири версии за извършеното престъпление, изложени от четири души по време на процеса. И никой от тях не разказва едно и също нещо. Престъпникът казва, че е убил съпруга, призракът на съпруга твърди, че се е самоубил, жената настоява, че тя е убила мъжа си, а дърварят заявява, че съпругът без да иска сам е паднал върху сабята си. Очевидно поне трима от тях лъжат, може би дори и четиримата. Идеята е, че всеки очевидец на дадено събитие си има своя истина за него, затова никога не може да бъде намерено едно-единствено обективно обяснение за случилото се. — Той мрачно се усмихна. — Ясно е, че в крайна сметка всички, които са били свидетели на станалото в болницата, са преживяли едно и също нещо. Но ако бяха тук, за да дадат показания, вероятно щяха да го преразкажат по различен, напълно субективен начин.

— Значи защитата на Винсънт Корва се основава на една японска пиеса? — кимна Марси.

— Защо пък не? — сви рамене Тайсън. — По-добре от някоя езопова басня, в края на която всеки си получава заслуженото.

Марси явно не беше напълно убедена. Тя го погледна в очите и попита:

— А днес какво ще става?

— Не знам, скъпа. Но не мисля, че ще има тържествена церемония за връчване на отличия. Защо всъщност вие с Дейвид не се върнете вкъщи? — каза той.

— Ние сме си вкъщи.

— Добре — въздъхна той. — Защо просто не се върнете в голямата къща с климатична инсталация и вътрешен двор, която притежаваме?

— Имаш предвид къщата в Гардън Сити, където е спортният ни клуб и всичките ни приятели, където има плувен басейн, за който имаме карти, където има много хубави магазини и бутици, и където полицаите не ме глобяват всеки ден, защото нямам талон за паркиране? За тази къща ли говориш?

— Точно така. Именно за нея.

— Защо ще искам да се връщам там, след като това означава да те напусна?

— Успокой се, скъпа. А замисляла ли си се за това, че Дейвид ще трябва да тръгне на училище?

— Да. Но не смятам, че той би могъл да отиде в нормално училище. Нито тук, нито в Гардън Сити, нито където и да е. Животът му там би бил ужасен.

Тайсън кимна.

— При майка ти има стая за него — продължи Марси, — и той би могъл да остане при нея във Флорида и да ходи на училище под друго име или да му се наемат частни учители…

— Не. Той ще остане тук. С мен. И ако има военен съд, ще присъства на него.

— Не. Няма.

— Да. Ще присъства. Намери някое частно училище или учител някъде тук.

Те се втренчиха един в друг. Тайсън си погледна часовника.

— Забрави за виното. Трябва да тръгвам. Разчисти масата, след това иди до обществената пералня и…

— Изчезвай!

Тайсън я сграбчи и я целуна силно по устните.

— Обичам те.

— Аз също. Успех!

Тайсън влезе в хола и взе куртката си от дивана.

Излезе от къщата и видя, че Корва седи на верандата и преглежда документите в чантата си.