Обречен на мълчание

Левин кимна и продължи да чете:

— „От друга страна, показанията на Пол Садовски и Антъни Скорело, са в почти пълно противоречие с тези на Бранд и Фарли, и отричат най-тежките обвинения в двете свидетелски показания. По време на продължителните ни разговори с лейтенант Тайсън, както бе посочено подробно по-горе, той направи изявления, които бяха поразително сходни с тези на Садовски и Скорело. Трябва да се отбележи също така, че лейтенант Тайсън не отправи никакви нападки срещу показанията или личността на нито един от възможните свидетели на обвинението. Той просто разказа събитията, за които става въпрос, от друга гледна точка. Въпреки това има известни данни, основаващи се на показанията на Пол Садовски, че е възможно доктор Бранд да изпитва някаква враждебност или омраза към обвиняемия. Тази враждебност или омраза вероятно се е породила по времето, когато лейтенант Тайсън и доктор Бранд са служили заедно, защото няма доказателства, които да сочат, че те са влизали в контакт след деня, когато лейтенант Тайсън е бил евакуиран от Виетнам по медицински причини“. — Подполковник Левин погледна към Тайсън, после към Корва. — Някакви забележки дотук?

— Какво ще кажеш? — обърна се Корва към Тайсън.

— Предполагам, че всичко е наред — сви рамене Тайсън. — Какво се иска от мен? Да добавя нещо или да задавам въпроси?

— Не — каза Корва. — Просто слушай внимателно, защото нямаме право да го видим, а само да го чуем — и то единствено като проява на благосклонност.

— И — намеси се Ходжиз, — в интерес на правосъдието.

— Благодаря ви, капитане — обърна се Корва към Ходжиз и му се усмихна. — Знаем това.

Лицето на Ходжиз почервеня.

— Добре — изкашля се Левин. — Майор Харпър заявява по-нататък: „Предварителното следствие установи, че има още пет свидетели на произшествието: Даниел Кели, Ернандо Белтран, Лий Уокър, Луис Калейн и Майкъл Де Тонг. Статутът на тези свидетели е описан в отделен раздел на този доклад“. — Левин погледна към Корва. — Не са били открити.

Корва кимна. Левин продължи да чете: — „Освен тези очевидци на събитията, разполагаме и с показанията на писателя Андрю Пикард, чиято роля във всичко това е добре известна. Господин Пикард потвърди пред мен по телефона, че всички по-нататъшни данни, които би могъл да ни предложи, се основават на чутото от други хора. Но господин Пикард е и единствената ни връзка с последната известна свидетелка, сестра Тереза. Този въпрос също се разглежда в отделен раздел на доклада.“ — Левин прелисти една страница и продължи да чете: — „В заключение искам да изразя убеждението си, че всички доказателства, които успях да открия досега, показват, че вероятно има снования да се смята, че наистина е било извършено нарушение на Единния кодекс на военното правосъдие. Затова препоръчвам делото да бъде предадено за по-нататъшно разследване според член 32 на закона.“ — Левин вдигна очи от доклада. Никой не проговори.

— Предприел ли е вече генерал Питър някакви действия вследствие на тази препоръка? — най-накрая попита Корва.

Левин си взе една пура от чекмеджето и обели кедровата обвивка. Без да иска, Тайсън забеляза, че Левин е започнал да пуши по-добра марка пури.

— След като е получил този доклад — каза Левин, — генерал Питър го е предал на юридическия си съветник, който от своя страна е отправил своите препоръки към генерал Питър във връзка с действията по този случай. Мнението на юридическия съветник съвпада с това на майор Харпър, според което трябва да се започне разследване според член 32. От своя страна генерал Питърс също се съгласил с мнението на юридическия си съветник.

— Доста мнения са съвпаднали — отбеляза Корва.

— Надявам се, че в тази поредица от съвпадение няма следи от натиск от страна на командването.

— Оказването на такъв натиск би било незаконно — отвърна Левин. — Този случай се разглежда изцяло в съответствие със закона.

— Наистина ли? Чудя се дали решението да не се прекрати. Така слабо обосновано обвинение не е резултат от някакъв скрит натиск от страна на командването или пък на усещането за наличието на такъв. С други думи, за да назоваваме длъжност, а не имена, главния военен прокурор, министъра на правосъдието, министъра на отбраната и президента на САЩ. Ако бях на мястото на генерал Питърс и бих чул тези тъпани да ми отмерват ритъма, със сигурност бих замарширувал в крак с него.

Левин най-сетне си запали пурата и дръпна от нея, докато на върха й не припламна червено огънче.

— Това е много сериозно твърдение — каза Левин, — и не съм аз човекът, който би трябвало да го чуе.

— Не, — отвърна Корва — но преди да съм го оформил в писмен вид и да съм го разпратил до всички, за които бих могъл да се сетя, ще бъдете ли така любезен да предадете мислите ми на генерал Питърс?