Обречен на мълчание

— Левин се вгледа внимателно в Корва. — Баща ми беше техник тук. И това ще бъде последното им местоназначение, защото съм на служба вече повече от трийсет години. Оттук ще се прибера вкъщи, на Брайтън Бийч, надолу по крайбрежния булевард. И с това ще завърша пълната обиколка. Понякога ще се връщам тук, за да доведа жена си на вечеря в клуба или за да присъствам на някоя тържествена церемония като бивш комендант на базата и ще правя всичко онова, което правят старите воини, които се пенсионират и живеят близо до военни бази. И това ще е един добър живот. — Той погледна към Тайсън.

— Това означава ли, че отговорът ви е не? — попита Корва.

— Не. Не означава. — Левин се обърна отново към Корва. — Всъщност отговорът е да. Ще се радвам да кажа от свидетелската скамейка, че лейтенант Тайсън има добър характер. Просто исках да ви накарам да оцените онова, което правя.

Корва се усмихна.

— Благодаря ви, подполковник — каза Тайсън.

Левин изсумтя. Известно време никой не продума. Вратата се отвори и капитан Ходжиз си седна на мястото без да промълви и дума.

Левин размести някакви листове хартия на бюрото си.

— Добре… — Той си пое дъх с хриптене. — Така… — После се обърна към Тайсън и се изкашля. — Лейтенант Бенджамин Тайсън, получих указания да ви прочета предявените към вас обвинения. — Левин извади от папката един голям лист и го вдигна пред очите си, така че лицето му остана скрито, после зачете: — „Лейтенант Бенджамин Дж. Тайсън, обвинен сте в следното: Нарушаване на Единния кодекс на военното правосъдие, член 118, убийство. И по-точно, първо: В това, че Бенджамин Дж. Тайсън, старши лейтенант от армията на Съединените щати, понастоящем служещ в поделението Форт Хамилтън, Бруклин, Ню Йорк, а по време на извършване на престъплението в рота“ Алфа „, Пети батальон, Седма моторизирана част на Първа въздушна дивизия, във или близо до град Уей, в провинция Туа Тиен, в бившата република Виетнам, във или в близост до болница“ Милосърдие „, на или малко преди или след 15 февруари 1968 г., е участвал в действия, които са били присъщо опасни за други лица и е проявил неоправдано незачитане на човешкия живот, с което е причинил убийството на неизвестен брой, но не по-малко от деветдесет, човешки същества от източен произход, мъже и жени на различна възраст, чиито имена са неизвестни, пациенти и служители на гореспоменатата болница, като ги е застрелял или е допуснал да бъдат застреляни, или е наредил да бъдат застреляни, с пушечен или пистолетен огън, или е причинил смъртта им с ръчни запалителни гранати, и/или посредством други средства и начини за умъртвяване, които още не са установени.“

Левин погледна над листа с обвинението и очите му се спряха за момент върху лицето на Тайсън. Тайсън седеше, опрял брада на ръката си, с очи, приковани върху стената зад Левин, а съзнанието му се рееше някъде надалеч в неизвестно време и място. В стаята се възцари пълна тишина. Левин се изкашля и продължи: — „Второ: В това, че Бенджамин Дж. Тайсън, във или близо до град Уей, в провинция Туа Тиен, в бившата република Виетнам, във или в близост до болница“ Милосърдие „, на или малко преди или след 15 февруари 1968 г., е участвал в действия, които са били присъщо опасни за други лица и е проявил неоправдано незачитане на човешкия живот, с което е причинил убийството на четиринайсет бели хора, мъже и жени, по начина, описан в точка първа, чиито имена са както следва: Жан Монто — мъж, лекар, французин. Възраст — четирийсет и шест, Ивън Доугъл — мъж, лекар, австралиец, възраст — трийсет и четири, Бернхард Рюгер — мъж, лекар, германец, възраст — двайсет и девет, Мери Броа — жена, медицинска сестра, французойка, възраст — двайсет и пет, сестра Моник (Ивет Дюлан) — жена, медицинска сестра/монахиня, французойка, възраст — двайсет и една, сестра Еме (Анриет Ла Блан) — жена, медицинска сестра/монахиня, французойка, възраст — двайсет и една, сестра Ноел (Рен Мороа) — жена, медицинска сестра/монахиня, белгийка. Възраст — двайсет и три, Пиер Галан — мъж, санитар, французин, възраст — трийсет и една, Мартен Луберс — мъж, лаборант, датчанин, възраст — двайсет и три, Брат Донатус (истинското му име е неизвестно) — мъж, сътрудник, националност — неизвестна, възраст — четирийсет и една, Сюзън Доугъл (съпруга на Ивън Доугъл) — австралийка, възраст — трийсет и пет, Линда Доугъл (дъщеря на Ивън и Сюзън Доугъл) — жена, австралийка, възраст — петнайсет.“

Подполковник Левин съзерцава листа още няколко секунди, после го остави върху бюрото си. Запали отново пурата си и дръпна от нея.

Тайсън долавяше тракането на пишещите машини в съседния кабинет. През прозореца се чуваше как армейския оркестър репетира на учебния плац. Свиреха „Сладка Джорджия Браун“.

Левин взе копие от обвинението и го подаде направо на Тайсън. Без да го погледне, Тайсън го подаде на Корва, който без да го прочете, го прибра в чантата си. Левин подаде на Корва няколко захванати с кламер листи хартия.