Обречен на мълчание

— Това са имената и кратките биографии на белите жертви, посочени в обвинението. Те са били предоставени на майор Харпър от Католическата агенция за взаимопомощ в Париж и представляват списъка на липсващите служители на мисията, плюс двама членове на семейство, които са били изпратени на работа в болница „Милосърдие“ по време на въпросния случай. Имате ли някакви въпроси, господин Корва? — обърна се Левин към Корва, който прелистваше страниците.

— Десетки, подполковник, но за съжаление вие не можете да отговорите на нито един от тях.

— Да, вероятно не мога. — Левин остави пурата си.

— Това ли е всичко, подполковник? — попита Корва.

— Подполковникът ще ви каже, когато свърши — отговори му Ходжиз.

Корва се усмихна и се наведе към Ходжиз.

— Бихте ли искали да прекарате остатъка от деня в лечебницата? — попита той с любезен глас.

— Как се осмелявате да заплашвате! — скочи на крака Ходжиз.

— Не беше заплаха. — Корва се изправи. — Това…

— Свободно! — изкрещя Левин. — Седнете, капитане. — После се обърна към Корва. — Моля, седнете и вие, господин Корва.

Ходжиз и Корва седнаха. Тайсън гледаше през прозореца с подчертано безразличие. Армейският оркестър беше засвирил „Някъде там“ от Джордж М. Коън и той потропваше с крак в ритъм с жизнерадостната мелодия.

— Капитан Ходжиз — каза Левин на Ходжиз, — ще се отнасяте към господин Корва с учтивостта, която офицерите от армията на Съединените щати дължат на всички цивилни лица. Това не е Прусия и вие не се намирате в пруската армия. Отпуснете се, човече.

Лицето на Ходжиз от червено бе станало пепеляво.

— Да, сър — рязко отвърна той.

Тайсън разсеяно се усмихваше, докато кракът му започна да потропва по-бързо в съзвучие с ускорения ритъм на песента.

— Ще отмина забележката ви без внимание, като се има предвид, че бяхте предизвикан да я направите — каза Левин на Корва. — Лейтенанте — обърна се той към Тайсън, — ако възнамерявате да танцувате степ, не бихте ли могли да изчакате, докато напуснете тази сграда?

— Да, сър — отговори Тайсън и спря да потропва.

Левин взе лист хартия и го прочете наум с известна съсредоточеност, сякаш се опитваше да вникне в смисъла на текста. Най-сетне остави листа и се обърна към Тайсън.

— Лейтенант Тайсън, получих заповед от полковник Хил, коменданта на базата, да ви поставя под арест.

За секунда Тайсън погледна към Корва, после се втренчи в Левин, който отклони погледа си.

— Вероятно знаете — продължи той, — още от времето на предишната си служба, че военният арест е морално и правно ограничение, а не физическо наказание. Въпреки това той представлява по-голямо ограничение на свободата ви на движение, отколкото ограничението, на което сте подложен понастоящем. Моля, не ме прекъсвайте, господин Корва. Просто слушайте. Лейтенант Тайсън, условията на наложения ви арест, са следните: от вас не се изисква да изпълнявате всичките си офицерски служебни задължения, и всъщност в този момент задълженията ви към работата в музея приключват, а името ви е заличено от всички списъци на нарядите в базата. Не можете да напускате базата без мое разрешение или без разрешението на офицера, който аз ще упълномощя за това. Ще идвате на доклад в този кабинет в девет часа всеки ден, като ще се явявате пред мен, капитан Ходжиз, или дежурния офицер през почивните дни. Ще се разписвате в книга, въведена специално за тази цел, на всеки три часа до двайсет и един часа. След този час трябва да бъдете в дома си и да не излизате оттам, докато не дойдете да рапортувате тук в девет часа. Няма да носите оръжие. Ще ограничите движението си из базата до гарнизонната лавка, супермаркета, офицерския клуб, жилището си и гимнастическия салон, ако имате желание да го ползвате. — Левин подаде на Тайсън лист хартия. — Това е заповедта за ареста ви. Имате ли въпроси?

Тайсън поклати глава, което навярно би предизвикало Ходжиз да му каже да отговаря на подполковника с думи. Но Ходжиз явно бе още под влияние на отправеното му порицание, въпреки че очевидно бе доволен от крайния резултат от срещата.

— Възнамерявам да отправя възражение до полковник Хил по повод на този арест — заяви Корва. — Той е тежък и ненужен, освен това намирам за неправилно, че един офицер се третира по такъв начин. А и изглежда някак си поръчан от другаде, а? Левин кимна, сякаш в знак на съгласие.

— Нямате Юридически правомощия да се противопоставите на заповедта за арест — каза той. — Но ако искате да се срещнете с коменданта на базата, мога да го уредя.

Корва се изправи.

— Това ли е всичко? — попита той, като хвърли поглед към Ходжиз.

— Това е всичко, което аз имах да ви кажа — кимна Левин. — Вие или клиентът ви — имате ли вие да кажете нещо?

— Клиентът ми иска разрешение да напусне базата в двайсет и един часа, с цел да се напие с мен — каза Корва.

— Разрешението е дадено — отговори Левин. — Ще дойдете да ми докладвате тук утре в девет сутринта — обърна се той към Тайсън.

— Да, сър.

Левин се изправи, последван от Тайсън и капитан Ходжиз. Погледна към Тайсън и каза с едва забележимо свиване на раменете:

— Това е всичко, лейтенант.