Обречен на мълчание

— Вече съм готов да говоря със свидетелите на защитата, Садовски и Скорело — каза Корва. — Ще пътувам на разноски на армията. Ти също имаш право да дойдеш с мен. Садовски живее в Чикаго. Скорело живее в едно от предградията на Сан Франциско. Вземи си отпуска от базата за няколко дни.

Срещата ще бъде приятна.

— Не искам да ги виждам — поклати глава Тайсън.

— Защо?

— И те не искат да ме виждат. Не искаме да се виждаме.

— Добре. Разбирам. Това не е важно. А искаш ли да видиш Бранд и Фарли. Имаш право да присъстваш на кръстосания разпит. Да се изправиш срещу тях преди самия военен съд.

— Можем ли да им разгоним фамилиите?

— Обзалагам се, че да.

— Само така си приказваш, Корва — усмихна се Тайсън. — Обмислях възможността да убия Бранд. — Той си запали цигара.

— Наистина ли? Това би помогнало цялата история да приклкочи много бързо. Така правехме във Виетнам, когато нещо не ни харесваше. Вдигахме го във въздуха.

— Но сега съм под много зорко наблюдение. Няма да мога да се измъкна.

— Наемните убийци не се интересуват от тези неща — бавно се усмихна Корва. — Дай някаква цена за главата му. Ще се погрижа за това, ако искаш.

— Сериозно ли говориш?

— А ти?

— Не — поклати глава Тайсън.

— Добре тогава, не говори за това, ако не го мислиш сериозно. Искаш ли да го видиш? А Фарли?

— Само Бранд. Малко преди военния съд.

— Добре. Чукал ли си се някога с как й беше името? Харпър?

— Не — отвърна Тайсън, след като му хвърли бърз поглед.

— Лошо. — Корва си погледна часовника.

— Между другото — Тайсън хвърли цигарата си, — прочетох „Рашомон“.

— Научи ли нещо?

— Това някакъв тест ли е? Добре, отговорът е, че едно деяние — убийството — може да бъде законно или незаконно, може да се тълкува като битка, защита, убийство и така нататък. Най-странното е, че дори жертвата не може винаги да бъде сигурна в невинността си при извършването на деянието. Точно такъв беше случаят със самурая в „Рашомон“. По същия начин, докато умираше, легнал на пода в болница „Милосърдие“, доктор Монто сигурно си е мислил, че е допринесъл за срещата със собствената си смърт. — Тайсън се вторачи в Корва.

— А извършителите на престъплението? — попита Корва.

— Това е още по-странно. Човек, който в дадения момент извършва полов акт или убийство, не винаги е сигурен какво точно има наум, дали прави любов или изнасилва, дали води война или извършва убийство.

— Именно за това са съдиите — кимна отново Корва. После добави: — Твоят случай все пак е малко по-прост от „Рашомон“, защото няма оцелели измежду жертвите, които да кажат какво те мислят, че им се е случило. И за разлика от „Рашомон“, се съмнявам, че призраците на жертвите ще бъдат извикани на процеса, за да свидетелстват. Все пак съществува една-единствена оцеляла свидетелка — добави Корва. — Тя много ли видя?

— Достатъчно.

Корва се замисли за момент преди да проговори.

— Одеве ти казах, че присъдата е предопределена.

— Точно така. Именно това обичат подсъдимите да чуват от адвокатите си.

— Виж, опитвах се да те подготвя за възможно най-лошото развитие на нещата. Това е стар адвокатски трик. Всъщност ситуацията е далеч по-балансирана. Това, с което разполагаме, са група компрометирани войници, които дават показания в собствена полза. Напълно възможно е военният трибунал да реши, че правителството не е успяло да изгради оввинението така, че да бъде извън всякакво съмнение. В такъв случай те няма да имат никакъв друг избор, освен да дадат присъдата „невинен“. Въпреки че ще знаят, че си. Но нека ти кажа още нещо. Това, което ме безпокои, е монахинята. Ако тя се появи изневиделица отнякъде и застане на свидетелската скамейка, те ще възприемат нейните показания като чиста истина. А аз предполагам, че нейните показания ще бъдат много уличаващи за теб.

— Искаш ли да знаеш какво точно ще каже тя?

— Не особено. Можеш да ми разкажеш за някои подробности, ако я намерят. Въпросът е в това, че монахините не лъжат. Или поне така се приема обичайно при съдебните процеси. И адвокатите на защитата никога не се опитват да заплашват или да променят показанията на монахини, свещеници, равини и игуменки, освен ако не са готови да поемат риска на своя глава.

— Чудя се защо още не са я открили, или тя не се е обадила отнякъде — каза Тайсън.

— Ако бях параноик, щях да кажа, че правителството вече знае къде се намира не само сестра Тереза, но и Ернандо Белтран, Лий Уокър и Луис Калейн — каза Корва, след като замислено почеса брадата си. — Кели и Де Тонг са друг случай. Вашите бивши герои сега си седят тихо и мирно, следвайки съветите на адвокатите си. Може никога да не ги извикат пред съда. Но ако това се случи, те вероятно ще свидетелстват в твоя полза. Така ли е?

— Вероятно.

— Защото вие всички сте дали обет за мълчание. Всички сте дали дума и сте заложили честта си за това, че ще се държите един за друг. Така ли е?

— Много си проницателен, Винс.