Обречен на мълчание

— Стига да желаете. — Левин протегна на Тайсън лист хартия. — Това е заповедта, разпореждаща започване на разпитите по следствието въз основа на член 32. Както виждате, датата е 9 септември, което ви осигурява достатъчно време, за да откриете всички допълнителни свидетели в полза на защитата, които бихте могли да издирите. Заседанието ще се проведе тук, във Форт Хамилтън. И по-точно в Каменната зала „Джаксън“, на втория етаж на офицерския клуб. Заседанието ще е закрито, както за средствата за масова информация, така и за зрители. Имате ли въпроси?

Тайсън хвърли поглед на заповедта.

— Не, сър — отговори той и предаде листа на Корва. Корва разгледа заповедта за започване на разследването доста внимателно, преди да я прибере в чантата си.

— Бих искал да предадете още нещо на генерал Питър и на Юридическия му съветник — обърна се той към подполковник Левин. — Моля да им напомните, че според Единния кодекс на военното правосъдие той има изключителното право да изиска армията да му окаже съдействие. Затова, ако ще пристъпваме към официално разследване и разпит на свидетелите, бих искал армията, и то за своя сметка, да продължи усилията си за откриване на липсващите свидетели, както и да информира обвиняемия за стъпките, предприети в тази насока.

— Ще предам напомнянето ви на съответните инстанции — кимна подполковник Левин. Той погледна към капитан Ходжиз, после срещна погледа на Корва и каза: — Но моят съвет към лейтенант Тайсън и към вас е да положите известни усилия и сами да откриете тези свидетели, ако вярвате, че те ще свидетелстват в полза на защитата.

— Не се съмнявам, че ще свидетелстват в наша полза, господин подполковник — отвърна Корва. — И в интерес на правосъдието, аз съм сигурен, че правителството ще използва значителните си възможности, за да ми помогне да го направим, както и че правителството ще действа в тази насока със същото усърдие, което показа и досега в провеждането на това следствие. А ако не го направят, ще предприема всички необходими постъпки, за да прекратя това дело. Ще изложа всичко това в писмен вид, а вие можете да го предадете на генерал Питърс.

— Нещо друго, господин Корва? — Левин дръпна от пурата си.

— Не, подполковник.

Вътрешният телефон иззвъня и Левин го вдигна. Известно време той слуша, след което се обърна към капитан Ходжиз:

— Сержант Уолтън казва, че трябва да се подпишат някакви заповеди. Ще направим петминутна почивка.

Ходжиз излезе и напусна кабинета. Подполковник Левин се надвеси през бюрото и погледна към Тайсън.

— Истинско лайно, нали, Тайсън?

За момент Тайсън бе смаян от рязката промяна в тона и начина му на поведение.

— Да, сър. Абсолютно — отговори той. Левин погледна към Корва.

— Спестете правните дрънканици за разпита на свидетелите — мрачно каза той. — Боли ме главата от вас.

— Мен ме боли главата от Форт Дикс — усмихна се Корва.

— Пушете, ако искате — погледна отново Левин към Тайсън.

Тайсън поклати глава. Хрумна му, че всъщност Левин беше прогонил нарочно Ходжиз от стаята.

— Разбирате, че такива са ми задълженията като ваш командир — продължи Левин.

— И аз казвах същото на хората, които разпитвах — отвърна Тайсън.

Корва се разсмя. Левин погледна към Тайсън, след което се усмихна кисело.

— Моля да не го забравяте — каза той.

— Да, сър.

— Подполковник — започна Корва, — бих искал, в качеството си на непосредствен командир на лейтенант Тайсън, да свидетелствате за характера му, ако се стигне до гласуване на присъда.

Левин замислено предъвка пурата си, после отговори:

— Надявам се да не се стигне толкова надалеч. Но ако това стане, не знам дали краткото ми познанство с лейтенант Тайсън ще бъде от голямо значение.

— Предполагам, че военният съд ще оцени възможността да чуе, че лейтенант Тайсън е изпълнявал добре задълженията си тук. Така ли е, или не, подполковник?

Подполковник Левин остави пурата си в пепелника. Той погледна към Корва.

— Може би сте обърнали внимание, че съм малко възрастен за чина на подполковник. Може би сте забелязали също, че Форт Хамилтън не е Пентагона или щабквартирата на НАТО. Накратко, може да се каже, че ме подминаха при повишаването в чин полковник, а отгоре на всичко ми пробутаха тази лайняна работа. Но както и да е, аз обичам Хамилтън, дори ако според армията това да е чакалнята пред прага на забвението. Но изглежда че отново са се сетили за мен и се говори, че ще стана командир на базата, след като полковник Хил напусне през октомври. Вероятно ще можете да разберете, господин Корва.