Обречен на мълчание

— Между другото — продължи Корва, — когато влезем вътре, можеш спокойно да говориш онова, което мислиш. Казваш, че си в добри отношения с Левин, така че няма нужда да ме оставяш да говоря само аз. Също така не забравяй, че той не представлява обвинението. Той просто е непосредствения ти началник, и е длъжен да си върши работата.

— А каква му е работата днес, Винс?

— Да те уязви.

Вратата се отвори и капитан Ходжиз подаде глава иззад нея.

— Почва се… — каза Тайсън на Корва.

Корва се разсмя. Ходжиз изглеждаше ядосан и смутен. Той се изкашля и каза:

— Подполковникът ще ви приеме веднага. Корва стана и тръгна пръв към кабинета на Левин. Корва отстъпи надясно, Ходжиз наляво. Тайсън отиде право до бюрото, козирува и рапортува:

— Лейтенант Тайсън на вашите заповеди, сър. Левин отвърна на поздрава му, след което стана и стисна ръката на Винсънт Корва, после го представи на капитан Ходжиз, който също се ръкува с него. Подполковник Левин седна, Корва седна на стола, който му посочи Ходжиз, Ходжиз също седна. Тайсън продължи да стои в положение мирно. Сигурен беше, че са изпълнили всичко, което се изисква от протокола, но някак си имаше чувството, че са го пренебрегнали. Помисли си да им припомни, че са се събрали тук именно заради него.

— Седнете, лейтенант — кимна подполковник Левин. Тайсън седна на единствения свободен стол между Корва и Ходжиз. Левин помълча малко, след което каза:

— Имам пред себе си копие от доклада за предварителното разследване на майор Керън Харпър, проведен според член 31 от Единния кодекс на военното правосъдие. — Той отвори една папка, сложена на бюрото му, и се бърна към Тайсън: — Помолих капитан Ходжиз да присъства като свидетел, поради факта, че вие водите със себе си адвокат.

Тайсън кимна.

— Моля, отговаряйте с думи, лейтенант — каза Ходжиз.

— Да, сър — отвърна Тайсън.

— Разпоредиха ми — продължи Левин, поглеждайки надолу към папката, — като ваш командир, да ви осведомя за някои страни на това разследване.

— Може ли да получа копие от доклада на предварителното разследване, полковник? — попита Корва.

— Не, не можете. И вие, и аз знаем, господин Корва, че за разлика от доклад от предварително разследване по член 32, това тук е неофициална информация. Този доклад е адресиран от майор Керън Харпър до генерал Джордж Питърс, командир на Форт Дикс, който има пълномощията да свика военен съд от общ характер по този случай. Независимо от това, генерал Питърс ми нареди, по съвет на военната прокуратура, да прочета на обвиняемия някои от касаещите го части на този доклад.

— Мога ли да ви помоля, подполковник, да започнете с края на доклада? — каза Корва. — Какво е заключението?

Капитан Ходжиз се раздвижи на стола си и издаде някакви звуци, които ясно показваха, че не би искал да прекъснат или смущават подполковника по какъвто и да е начин. При по-различни обстоятелства Тайсън щеше да се забавлява от недоволството на Ходжиз в контактите му с цивилни лица.

Подполковник Левин явно се отнесе благосклонно към предложението на Корва. Той кимна.

— Разбира се. Нямам желание да протакам всичко това и да причинявам на лейтенант Тайсън излишно безпокойство. — Той погледна Тайсън право в очите и каза: — Майор Харпър не предлага делото да бъде прекратено.

Тайсън кимна. Изобщо не беше се надявал да го направи. Но въпреки това, някъде в дъното на съзнанието си, се беше надявал, че може да стане така.

— В такъв случай ще трябва да пристъпим към разследване по силата на член 32? — вметна Корва.

Подполковник Левин се престори, че не го чува. Той дръпна към себе си лист хартия, на който имаше нещо напечатано.

— Ще ви прочета някои части от доклада, според инструкциите, които получих. — Той се изкашля. — Тя заявява: „Предварителното ми разследване не откри никакви документи, нито материални доказателства за извършено престъпление. За това нямаше и особена възможност, като се има предвид мястото на горепосоченото престъпление, както и времето, изминало от предполагаемото му извършване. Изказвам съмнение, че по-нататъшното разследване в тази насока би могло да доведе до подобри резултати. Затова взех под внимание само показанията на свидетелите при оформянето на заключението ми. Показанията на доктор Стивън Бранд и господин Ричард Фарли, в случай че се приемат за достоверни, ясно сочат, че е било извършено престъпление според Единния кодекс на военното правосъдие на мястото и времето, за които става въпрос. Освен това показанията им сочат, че това престъпление попада под разпоредбите на член 118 — убийство, за което няма срок на давност. Засега правителството е призовало заподозрения да отговаря пред правосъдието, но не се е опитало да подведе под съдебна отговорност другите възможни заподозрени. Ето защо, въпреки че има показания на свидетели, позволяващи да се подведат под отговорност и други бивши членове на армията на Съединените щати, този доклад се отнася само до положението на лейтенант Бенджамин Тайсън“. — Подполковник Левин погледна за момент към Тайсън, после към Корва. — Дотук има ли въпроси? — попита той Корва.

— Не, сър.