Обречен на мълчание

— Може и така да е. Просто се опитвах да поставя своите дребни проблеми в някаква перспектива. Това все още е темата на деня, между другото.

— Радвам се да го чуя.

— Освен това последното убежище на обезпокоения дух е религията. Ще се отбия да разговарям с отец Саймс.

Тя помисли за момент:

— Защо не? Това е много по-добре, отколкото да разговаряш със съпругата си. Пък и той не може да свидетелства срещу теб. Което, между другото, ми напомня, че не си ми казал какво ти е говорил Фил Слоун.

— А защо трябва да ти казвам? Ти сама случайно се издаде, че си разговаряла с него лично. Това, разбира се, са разговори на четири очи. Ще намекна на стария Саймс, че негов свещен дълг е да бъде дискретен.

Марси не каза нищо.

Тайсън се върна към предишните си размисли.

— Но животът е добър. Поне за нас. Няма война, няма депресия, няма глад, няма граждански вълнения.

— Да, няма такива неща в Гардън Сити, известно още като „Райската градина“. Това място е изолирано от реалността.

Тайсън изпусна дълбока въздишка. Помисли си, че съвсем несъзнателно бе повел разговора за Гардън Сити — любимата тема на Марси — за да откъсне мислите си от другите неща. Марси бе продукт на аристократичния западен район на Манхатън и той бе убеден, че на нея й се иска да се върне назад към първоначалните си корени. Сякаш разгадала мислите му, тя каза:

— Не можеш повече да живееш тук, ти го знаеш.

— Мога да живея където си поискам, по дяволите.

— Не можеш.

Марси се замисли. Точно когато Тайсън реши, че са пред поредния семеен скандал, тя неочаквано се разсмя. Той я погледна, а тя попита:

— Замислял ли си се понякога, че винаги започваме да се караме, когато не искаме да ходим някъде?

— Да, замислял съм се. Тая кола е направила много повече обратни завои, отколкото който и да е бумеранг. — Той спря под козирката на хотела. — Но тоя път стигнахме там, където бяхме планирали.

Пиколо в зелена ливрея и цилиндър отвори вратата от страната на Марси. Друг от обслужващия персонал отвори на Тайсън и той му отстъпи волвото срещу квитанция за паркинга. Портиерът ги поздрави, когато минаха покрай него и се запътиха към фоайето, облицовано в розов мрамор. На един плакат на ръка бе написано:

Стрелката сочеше наляво.

— Ела първо да те черпя едно питие — каза Марси. Всички маси в осветената Ловна зала бяха заети, но Тайсън намери свободен стол на бара и Марси седна, а той застана прав до нея. Поръча си скоч, а тя — чаша бяло вино. И двамата се оглеждаха наоколо, докато очите им свикваха с тъмнината, и кимнаха за поздрав на няколко човека.

Донесоха питиетата им. Тайсън разбърка скоча си, после каза:

— Дали не съм полудял, че съм тук? Или пък съм прекалено безочлив?

Марси вдигна чашата си с вино.

— Все някога ще можеш да си отговориш на тоя въпрос. Засега никой не знае как да се отнася с теб.

Тайсън се облегна на бара и отново се заоглежда наоколо. По стените висяха картини, изобразяващи английски ловни сцени, и единствено те напомняха, че първоначално Ловната зала в действителност е била място, където са се събирали членовете на Ловния клуб „Медоу Брук“, след като дълго са тичали подир своите хрътки на лов в гората.

Тайсън разсъждаваше на глас:

— Старата зала ми харесваше повече. Марси облещи очи.

— О, Исусе Христе! Ако още веднъж чуя това от устата на такива като теб, дето се бият в гърдите, че са едни от първите заселници, ще повърна.

— Ами да, това бе страхотно място. — После добави заядливо: — В стария хотел бе седалището на Републиканския клуб на окръг Насау. Навремето работех на доброволни начала за тях. През 62 — ра тук си имахме Златен фонд за събиране на помощи.

— Започва да ми се повдига.

Той се усмихна, после отпи от скоча и си дръпна от цигарата.

— Всичко това е история. Често тук отсядаше Теди Рузвелт. В стария хотел Чарлз Линдбърг прекара седмицата преди своя полет. Веднъж, когато си бях тук в отпуск, наех апартамента на Линдбърг. Казвал ли съм ти някога за това? Спах в леглото, в което е спал Линдбърг.

Марси се опита да сподави една прозявка и каза заядливо:

— Навярно си спал и в неговите чаршафи.

Тайсън се вгледа в тъмните ниши на фоайето. Тук по времето на Първата световна война са отсядали представители на фамилиите Астор, Морган, Вандербилт, Хюит, Джей, Белмон, Харимън, дори Лилиан Ръсел. Но историята непрекъснато се въртеше. Може би някой ще каже, че Бенджамин Тайсън е посещавал новата Ловна зала.

Бенджамин чий?

Оня, дето военният съд го осъди за убийство. Спомняте ли си? всички вестници писаха за това. Случаят с масовото убийство в една болница във Виетнам.

О, да, сетих се. Той е идвал тук да си пийва, така ли? Шегувате ли се?