Обречен на мълчание

Тайсън погледна часовника си. Общо взето, бе доволен, че дойде. Ако в старата поговорка, че общественото мнение изпреварва думата на закона, имаше поне зрънце истина, то той се чувстваше малко облекчен. Никой не го укори и никой не го натика в мъжката тоалетна, за да го линчува с катран и пера, изливайки гнева на съгражданите му.

Долови сконфузеност и насилени усмивки, но живеехме във времето, в което не съществуваше консенсус по отношение правилното поведение към един заподозрян военен престъпник. Що се отнасяше до обществеността, тя все още не бе го отхвърлила. А според закона той бе невинен до доказване на противното. Време беше да си тръгват.

Тайсън се огледа наоколо. Половината от тълпата си бе тръгнала, но не виждаше Марси. Всъщност не я видя почти през цялата вечер, въпреки че не се съмняваше, че е танцувала с доста мъже, досаждала е на още толкова жени, получила е поне едно сериозно предложение и е приела едно-две предложения за обяд в града.

Бе се запътил към изхода, когато забеляза насреща си Филип Слоун. Слоун го пресрещна близо до вратата.

— Бен, добре ли прекара?

— Здрасти, Фил.

— Къде е жена ти?

— А къде е твоята?

Слоун се усмихна малко насила.

— Можеш ли да ми отделиш една минутка?

— Бих предпочел да не ме виждат, че разговарям с адвоката си.

На Слоун като че ли не му беше кеф да го поставят в една и съща категория с данъчните акули или пък ония букмейкъри, дето събират облозите на конните състезания.

— Хайде да излезем навън, а?

Излязоха в голямото предверие и Слоун посочи към мъжката тоалетна.

— Да не би там вътре да си отворил клон на офиса си? — насмешливо подхвърли Тайсън.

Слоун влезе пръв и заговори делово:

— Тук става ли?

— Ако розовият мрамор е по вкуса ти…

— Слушай, Бен, ти изобщо не ми сътрудничиш като клиент…

— А ти изобщо не си дискретен адвокат, Фил. Слоун понечи да обясни, но вместо това каза:

— Както знаеш, нашите две семейства работят заедно от години. За мен ти си нещо повече от обикновен клиент, за мен ти си…

Тайсън се обърна към писоара, за да удовлетвори естествените си нужди.

— Ти си ми приятел. Нашите съпруги са приятелки.

— Ние всички сме приятели.

— Да. Така че не ми минавай с тоя мръсен номер, че не желаеш да ни виждат заедно.

Тайсън се отмести от писоара.

— За какво искаше да говорим?

Слоун се огледа, за да се увери, че са сами. Наоколо нямаше жива душа освен един от обслужващия персонал от испански произход, насаден на една висока табуретка и зачетен в „Ню Йорк Пост“. Слоун заговори:

— Свързах се с един адвокат от града, който е специалист по законодателството в книгоиздаването.

Тайсън си изми ръцете.

— Той ни съветва да заведем дело. — Слоун изчака малко, после продължи: — Неговият аргумент е, че случилото се е толкова отдавна, че вероятността да те подведат под съдебна отговорност е нищожна. Това би доказало, че твърденията на Пикард са просто необосновани слухове. Казано на прост език, ще му се оголи задника на тоя Пикард. Слушаш ли ме? Човекът от обслужващия персонал подаде кърпа за ръце на Тайсън.

— Горе-долу.

— Освен това там не е натопен директно никой друг, освен теб. Всеки друг път, когато пише за някой, който е стрелял по цивилни, Пикард просто не споменава имена.

— Забелязах тоя пропуск.

— Да, но ти си споменат поименно като свидетел на едно масово избиване на невинни хора. Няколко пъти в книгата се повтаря, че не си предприел нищо, за да предотвратиш това. — След малко Слоун добави. — На едно място се намеква, че ти лично си сътворил изопачаването на цялата лъжлива история. Освен това има и още едно двусмислено изказване, според което излиза, че ти сам си заповядал да бъдат избити всички вражески войници.

— Това наистина си е доста двусмислено изказване. Не съм заповядвал да бъдат избивани ранените и пленените вражески войници. Заповядах на хората си да потърсят и унищожат въоръжените вражески войници, които продължават да се съпротивляват, ако все още има такива.

Слоун не се заинтересува от това пояснение.

— Работата е в това, че независимо кой е дал тези сведения на Пикард, неговата цел е била да те унищожи. Според мен Пикард се е вързал на всичките тия глупости и ги е предал като истина. И аз, и онзи адвокат, за когото ти казах, смятаме, че тук безспорно става въпрос за клевета.

Тайсън нагласи вратовръзката си. Слоун продължи:

— Бен, бих желал да те запозная с тоя адвокат. Казва се Бийкман. Същински факир в работата си…

— И за какво, по дяволите, ми е всичко това? За някаква награда ли?

— Ти си пиян, — Слоун се запъти към вратата, после се върна назад и си пое дълбоко дъх. — Бийкман е водил успешно няколко нашумели дела за литературна клевета. Може да си чувал името му.

Тайсън го погледна в огледалото.