Обречен на мълчание

Маккормик му бе доста симпатичен, но две лоши новини от един и същи човек само за две седмици можеха да го настроят срещу него. Тогава забеляза дебелия вестник под мишницата на Маккормик и се опита да познае каква може да е новината.

— Неделният „Таймс“ — като че ли прочете мислите му Маккормик. — Току-що излезе. Направен е обстоен преглед на книгата. Споменава се и твоето име.

Тайсън кимна. Забеляза, че Филис Маккормик погледна мъжа си по начин, който подсказваше, че идеята й е била малко по-друга. Тайсън усети, че Маккормик се колебае, почти както във влака, преди да му даде книгата. Имаше лошо предчувствие и стомахът му се сви, когато Маккормик му подаде страницата с обзора на новоизлезлите книги, но въпреки това се засмя предизвикателно.

— Да не би да искаш автограф? Усмивката на Маккормик бе доста пресилена.

— Можеш да го задържиш.

Волвото спря до бордюра и портиерът отвори вратата. Тайсънови пожелаха лека нощ и двете семейства се разделиха. Тайсън се пъхна зад волана на волвото, запали мотора, докато пиколото затвори вратата му, и потегли по извитата алея към пътя навън. Марси мълчеше, а на скута й лежеше страницата от вестника с прегледа на новоизлезлите книги.

— Ами да — каза Тайсън.

— Какво „ами да“.

— С тираж от около два милиона, нещата скоро ще се изяснят.

Марси кимна.

— В понеделник ще се погрижа да уредя един нов телефонен номер, който да не фигурира в телефонния указател.

— Чудесна идея.

— Учебната година е почти към своя край.

— Точно така.

— Да уведомя ли Агенцията за недвижими имоти, че ще продаваме къщата?

— Не се престаравай.

Тя се замисли за момент, после попита:

— А как ще реагират на това твоите шефове? Тайсън сви по Стюарт Авеню.

— Кой знае? — Отправи се на запад към Итън Роуд. — Нямам ни най-малка представа. Това стадо японци са наистина непредсказуеми.

— Ще ти простя думите, които са си чиста проба израз на расизъм, Бен, само защото знам, че сега си изнервен.

Тайсън не отговори.

— Фил намери ли те? — попита го тя.

— Да. — Той зави наляво по Итън Роуд. — Разговаряхме в мъжката тоалетна. Не можеш да си представиш какъв бизнес се върши в мъжката тоалетна!

— Какво ти каза?

— Да осъдя тия копелета.

— Сигурно смята, че си невинен?

— Не, смята, че правителството или не е достатъчно досетливо, или не е достатъчно мотивирано да възбуди съдебно преследване. Следователно, Пикард трябва да бъде изправен пред граждански съд. Горкият Андрю Пикард. Може би ще стигне до извода, че истината не носи толкова дивиденти, колкото разходи изисква.

Тя го погледна в тъмното.

— Ще съдиш човек, който е казал истината, така ли?

Тайсън спря насред дългата алея в двора им и изключи мотора. Заслуша се за момент в жуженето на насекомите.

— Ще го направиш ли? — попита тя отново.

ГЛАВА ОСМА

Генерал-лейтенант Уилям Ван Аркън, главен военен прокурор, прелисти досието пред себе си.

— Виждам, че е получил два ордена „Пурпурни сърца“. Един на нула за господин Тайсън.

Фрейзър Дънкан от Секретариата на военния кабинет погледна медицинското досие на Тайсън и отбеляза:

— И двете рани са били незначителни. Така че Тайсън получава само половин точка.

Хърбърт Суенсън, помощник-министър от Министерството на отбраната, забеляза:

— Виетнамското правителство го е наградило с „Кръст за храброст“ заради действията му при Уей. Тук нещо започва да мирише.

Томас Бърг, един от президентските съветници, наведе глава към дългата лакирана маса от махагон:

— Обсъждаме въпроса за евентуален военен съд. Да говорим по същество.

Генерал Ван Аркън, който седеше на противоположния край на масата, отговори:

— Господин Бърг, ако поне веднъж сте присъствали на военен процес, ще ви бъде съвсем ясно, че точно това правим в момента.

Бърг вдигна рамене. Той се обърна към Питър Тръскот — млад адвокат от Министерството на правосъдието:

— От това, което ми казахте, става ясно, че министърът на правосъдието не проявява интерес да завежда следствие по случая.

Внимателният отговор на Тръскот се забави малко повече отколкото изискваха принципите за изискано общуване.

— В действителност изобщо не съм споменавал такова нещо. Просто казах, господин Бърг, че от съдебна гледна точка случаят е доста заплетен. Според министъра на правосъдието той е в компетенциите на военния съд.

Бърг огледа четиримата мъже, присъстващи в стаята без прозорци, разположена във вътрешността на сградата. Местата, където те седяха, се осветяваха от настолни лампи със зелени лампиони, а помежду им оставаха тъмни дупки по дълбината на голямата маса. По краищата стаята бе тъмна и единственият шум, който проникваше вътре, бе монотонното бучене на климатичната инсталация. Тъмните неща, мислеше си Бърг, се раждат в тъмни места.