Обречен на мълчание

На срещата не присъстваше стенограф и Бърг се бе погрижил в стаята да няма касетофони. Не бе позволено да се водят и записки. Това бе една неофициална група със специално предназначение, чиито протоколи и отчети сочеха, че целта й е да обсъди по-добри методи за взаимодействие между отделните министерства, което членовете й всъщност направиха за около две минути. С изклкочение на Ван Аркън те бяха представители съответно на своите правителствени кабинети, специални помощници на министрите. Според Белия дом дейността на тази група трябваше да се запази в тайна. Ако някой случайно попиташе, трябваше да му отговорят, че случаят Бенджамин Тайсън никога не е бил обсъждан на тези срещи.

Фрейзър Дънкан се обърна директно към Бърг:

— Бихте ли могли да ни осветите какво мисли Белият дом по този въпрос?

Бърг замислено прокара пръст по устата си:

— Президентът не знае нищо за това. Неговите военни съветници ме помолиха да подготвя сведение, ако се наложи случаят да се доведе до знанието на президента. Интересът му би се предизвикал само заради поста му на главнокомандващ — Бърг реши, че трябва да смекчи лъжата и добави: — Неговите политически съветници очевидно са загрижени за политическия отзвук на случилото се. Никой не е забравил ролята на Никсън в случая Коли. Но работата не е в политиката. Правните съветници в Белия дом искат да бъдат сигурни, че мерките, които би предприел президентът, ще бъдат законни във всяко отношение.

Бърг погледна Ван Аркън, който като млад майор бе присъствал на делото по случая Май Лай и каза:

— Събрали сме се тук, защото прецедентите от този род съвсем не са много в нашата страна, да благодарим на Бога за това. Всъщност с изключение на вас, генерале, никой друг от тук присъстващите няма опит във военните престъпления и никой не е така уверен в себе си като вас — Бърг забеляза няколко усмивки около масата.

Ван Аркън отговори с любезен тон, който му струваше доста усилия:

— Почти съм сигурен, че в края на краищата тази история ще стигне до мен и армията ще бъде задължена да заведе военно дело. Ако се стигне дотам, искам да бъда сигурен, че фиаското около случая Коли — Медина няма да се повтори. Бърг кимна с глава.

— Такова е желанието и на Белия дом, генерале. Бърг се бе постарал предварително да прочете досието на Ван Аркън и да поразпита някои хора, които го познаваха. Ван Аркън бе петдесет и пет годишен, доста млад за поста, който заемаше. Поведението, езикът и възгледите му бяха типично военни, малко странно за средите на Главна военна прокуратура, където се ценяха точно противоположните качества.

Бърг забеляза, че никой не се кани да вземе думата, нещо необичайно за правителствено съвещание, затова каза:

— Господа, изводът, до който току-що стигнахме, е че един офицер може да бъде подведен под съдебна отговорност за убийство или убийства, извършени от неговите подчинени, в зависимост от обстоятелствата. Отбелязахме също, че за убийство давност няма. Освен тези два елементарни факта, не стигнахме до никакви други изводи. Дори не можем да бъдем сигурни дали става дума за углавно престъпление или не.

Гласът на генерала се разнесе силно и ясно в голямата стая.

— Имайки предвид това, което прочетохме в книгата за случая в Уей, имаме всички основания да смятаме, че е извършено един вид углавно престъпление.

Суенсън се обади малко ядосано:

— Убеден съм, че вие самият не вярвате на всичко, написано там.

Ван Аркън отговори малко по-несигурно от преди:

— Не, сър… Но след като прочете книгата, човек не може да не остане с впечатлението, че… е извършено криминално престъпление — Ван Аркън отпи вода от чашата си. — Както и в гражданското правосъдие, в случаите, при които има доказателства или се подозира, че законът е нарушен, трябва да се предприеме официално разследване.

Още по-рано по време на срещата Бърг бе усетил, че Ван Аркън по-скоро е за подробно съдебно разследване, отколкото за назначаването на неофициален комитет по случая, както се бе надявал Белият дом. Очевидно, човекът бе решил да си създаде една стабилна репутация или по-точно — да заличи предишната от процеса Коли — Медина. И въпреки това случаят Тайсън щеше да донесе много повече неприятности, отколкото случая Коли. Не само във вътрешната политика, но и в международно отношение. Бърг се обърна към всички присъстващи:

— Доколкото разбирам, не е ясно в чии компетенции попада въпросният криминален акт. Становището на Министерството на правосъдието е, че никой щатски или федерален съд не може да упражнява съдебна власт в случая.

Тръскот кимна в знак на съгласие.

— Точно така. Престъплението е извършено в чужда страна. Въпросният извършител на престъплението по онова време е бил член на Въоръжените сили. Въпреки това той вече не е член на Въоръжените сили. И точно в това е проблемът.

Бърг се обърна към Ван Аркън:

— Генерале?

Няколко секунди Ван Аркън не реагира, после каза: