Обречен на мълчание

— Моля прокурорският екип да ми донесе формулярите с решенията на съдебния състав, без да ги чете — каза Спраул, поглеждайки към масата на обвинението.

Майор Джудит Уейнърт стана и отиде право при полковник Муър, който й подаде решенията. Тя демонстративно показа, че не гледа дългите листове и извървя петте крачки до амвона, протягайки двете страници нагоре към полковник Спраул. Остана да чака пред амвона, обърната с лице към него.

Полковник Спраул намести лампата на амвона и разгледа внимателно формулярите с решението, като ги обърна неколкократно от двете страни. Тайсън, Корва и всички в църквата, включително и съдебният стенограф, бяха вперили очи в лицето му, търсейки да видят някакъв признак за вълнение. Но лицето на полковник Спраул не издаваше нищо, освен концентрираност върху формулярите пред него, и Тайсън си помисли, че той имаше изражението на човек, преглеждащ ученическо съчинение на скучна тема.

Полковник Спраул рязко вдигна поглед и каза на Муър:

— Не намирам никакви пропуски във формулярите. — Той протегна двете страници надолу към майор Уейнърт. — Бихте ли върнали това на председателя на съдебния състав?

Тя взе листите, но те някак си се изплъзнаха от ръката й и паднаха на червения килим на пода. Тя забързано клекна, за да ги вдигне и се забави може би половин секунда повече от необходимото преди да се изправи. Лицето й беше почервеняло, докато прекоси подиума и подаде листите на полковник Муър, който я погледна съчувствено. Майор Уейнърт се обърна и се върна обратно на масата на прокурорския състав, като се държеше като човек, който съзнава, че цялата зала е вперила поглед в него. Когато се приближи до масата с лице все още обърнато към зрителите, тя срещна погледа на Пиърс и леко кимна с глава, но никой не можеше да каже дали това бе в знак на извинение, че е изпуснала формулярите, или в знак на триумф.

Полковник Спраул се обърна и погледна към Тайсън.

— Лейтенант Бенджамин Тайсън, моля явете се пред председателя на съдебния състав — каза той.

— Да, сър — отговори със силен глас Тайсън. Корва се протегна и пред очите на всички стисна ръката му.

Тайсън заобиколи масата и прекоси червения килим, насочвайки се направо към полковник Муър. Тайсън козирува, но спази протокола, според който това беше един от редките случаи, когато не се рапортува устно.

Полковник Муър и Бенджамин Тайсън застанаха един срещу друг. Останалите от съдебните заседатели останаха седнали. Корва остана прав, въпреки че това не се изискваше от протокола. Прокурорският състав също се беше изправил, с което ограничаваше видимостта на някои от зрителите, седнали в лявата част на църковния кораб. Представителите на пресата се изправиха, вероятно за да виждат по-добре, и хората зад тях също започнаха да стават на крака, може би защото репортерите им пречеха да виждат. След това и други започнаха да се изправят, дори онези, които виждаха добре, и след няколко секунди цялата църква бе изпълнена от хора, станали на крака, които чакаха.

Полковник Спраул понечи да каже нещо по микрофона, после се поколеба и се обърна към полковник Муър:

— Прочетете решението на съдебния състав.

С крайчеца на очите си Тайсън видя, че членовете на съдебния състав гледат право пред себе си, устоявайки на естественото си желание да погледнат към него. Муър се обърна към Тайсън и заговори без да поглежда в протокола за съдебното решение, като го гледаше право в очите, сякаш бяха единствените двама души в залата.

— Лейтенант Бенджамин Тайсън, мое задължение като председател на този съдебен състав е да ви информирам…

Няколко от хората в залата отреагираха на глас, явно разбирайки какво означават тези думи.

— …че съдебните заседатели, при закрито заседание с тайно гласуване, с две трети от гласовете на присъстващите членове на съдебния състав, които съвпадаха по всички точки на обвинителния акт, ви признаха за виновен по обвинението в убийство.

Тайсън стоеше напълно неподвижен, без да проявява пред полковник Муър и членовете на съдебния състав повече вълнение и чувства, отколкото те бяха показали пред него през цялата тази седмица. Някой в залата извика нещо, една жена изхлипа, въпреки че той не мислеше, че бе Марси или майка му, защото те и двете нямаха склонност да плачат.

— По подточка първа: виновен — продължи полковник Муър, — и по подточка втора: виновен, като обаче и в двете подточки думите „да ги застрелят“ и думите „заповядал да ги застрелят“ ще бъдат заличени и на тяхно място ще останат думите „с което е допуснал да бъдат застреляни“. — Полковник Муър погледна към Тайсън и леко кимна, за да докаже, че е свършил.

Тайсън козирува, обърна се и се върна при масата на защитата без да срещне погледа на Корва или на който и да е било друг, без нито веднъж да погледне към Марси и сина си.

Полковник Спраул огледа църквата и предолтарното пространство, където всички бяха прави с изключение на петимата членове на съдебния състав. Имаше озадачения вид на човек, който никога не е виждал такова нещо.