Обречен на мълчание

— С изключение, естествено, на няколко думи от време на време, относно положителната страна от опита ти в сблъсъка с правителството и военното правосъдие.

— Разкарай се.

— Всъщност ти изпълни своята страна от сделката поне досега, макар че не се съгласи с нея. Не каза и дума на пресата. Ние ценим това. Адвокатите ти също се държаха прилично. — Браун извади свитък листи от вътрешния си джоб. — Прочети го и подпиши.

— Махай се, Чет.

— Едно от нещата, споменати там е, че няма да повдигаш въпроса за връщането ти на действителна военна служба или пък за това, че реалните извършители на престъплението са недосегаеми за закона. Правителството е много чувствително на тези теми.

— Аз също съм чувствителен по тези въпроси. Браун се наведе по-близо до него, подпрял ръце на решетките и провря глава между тях. Той внимателно наблюдаваше Тайсън, който беше застанал на около два метра от него, сякаш признаваше, че макар и затворен в клетка, Тайсън продължаваше да бъде опасен.

— Знаеш ли, Бен — замислено каза Браун, — че от двайсет и петимата души, които всъщност са били замесени в инцидента с Май Лай, осемнайсет са се измъкнали без изобщо да им бъдат предявени обвинения, защото давността на престъпленията им е изтекла? Е, правителството е имало предостатъчно време да ги хване в капана, но не го е направило. А повечето от другите, замесени в случая, които още са били на действителна служба, така и не са били призовани пред съда, защото прекият им командир не е предявил обвинения, каквито предяви генерал Пиърс в твоя случай. Естествено, генерал Пиърс не го направи без известно въздействие отгоре. Но армията харесва създадената от нея система. И от всички, които бяха подведени под отговорност по случая Май Лай, само Коли беше осъден. Точно на това сега му викаме бъркотията около Май Лай. И след всичките тези години системата още не се е променила. Правителството и министерството на правосъдието биха искали да променят системата така, че Съединените щати никога повече да не изпадат в неудобното положение да не могат да подведат собствените си военнослужещи под съдебна отговорност за военновременните им престъпления. Целта е благородна.

— Толкова благородна, че никой дори не се е сетил за нея през последните двайсет години.

— Просто е необходимо да се случи нещо като това, нали? Въпросът е, че армията не иска да се променя системата. Точно сега се води борба за това. И ние не искаме ти да объркаш нещата.

— Кои са тези ние? Ако знаеше за кого работиш, можех и да те изслушам. Но доколкото знам, може да си и човек на армията. Или на военната прокуратура.

— Може и да съм. Може да съм и цивилен. Това няма значение.

— Напротив, има.

Браун размаха листите в ръката си.

— Ако подпишеш това, президентът ще те помилва в рамките на трийсет дни, независимо каква присъда ще получиш. Още докато си в затвора във Форт Дикс. Така изобщо няма да стигнеш до Канзас.

— О — усмихна се Браун, — не бих могъл да направя нищо срещу съдебното им решение, както не бих могъл да повлияя и на присъдата, която ще ти дадат. Не мога да въздействам на военния съдебен състав. Не мога да стигна нагоре по командната йерархия и да уредя да те освободят… да кажем до Деня на благодарността. Ще си ядеш пуйката у вас в Гардън Сити.

— Претърсвал си къщата ми.

— Службата за почистване „К и К“ почистиха къщата ти.

— Мръсник.

Браун хвърли сгънатите листове хартия вътре през решетките на килията и те паднаха по средата на бетонния под.

— Освен това трябва да се съгласиш да не говориш пред пресата, да кажеш, че правителството се е отнесло с теб справедливо, да се съгласиш, че няма да пишеш, да изнасяш лекции и изобщо да говориш публично по тези въпроси. И в отплата аз се наемам да ти върна всичко, което си загубил. Включително и скъпоплатената ти работа.

Тайсън погледна към листите на пода.

— Добре, Чет. Ще ги прочета, ако се разкараш.

— Adios amigo. Почини си добре тази нощ. И, знаеш ли, много добре се държа. На мен щяха да ми треперят краката. А в понеделник, ако се съгласиш с условията ни, дори да те осъдят от десет до двайсет години затвор, ще можеш спокойно да им се усмихнеш.

— Точно така.

— Тази вечер няма да имаш посетители, така че недей да обмисляш възможността да дадеш това на адвоката си, за да го изнесе оттук. Искам книжата обратно утре сутринта в шест часа. Подписани или неподписани.

— Ами копието за мен?

Браун се засмя, обърна се и излезе.

Тайсън огледа килията и седна на леглото си. Отново погледна към захвърлените на пода листи, след това си свали фуражката и обувките и легна по гръб на тясната военна койка.

— Жилището ми става все по-тясно. Сержант Ларсън се приближи до вратата на килията.

— Искате ли вечеря?

— Не, благодаря.

— Ясно. Обади се адвокатът ви. Каза, че ще дойде да ви види утре в седем часа сутринта.

— Добре.

— Помоли да си помислите за показанията си за смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, които трябва да дадете преди произнасянето на присъдата.

— Ще помисля.

— Искате ли да ви донеса нещо?

— Да, ключовете.