Обречен на мълчание

Тайсън установи, че е гладен и изяде закуската, състояща се от бъркани яйца, бекон и кафе. Имаше и овесена каша, която упорито продължаваха да сервират на войниците в армията, макар че те си гасяха цигарите в нея.

Щеше му се да изпие още чаша кафе, но не си поиска. Радиото в кабинета на началника на ареста свиреше някаква музика, шумен рок, който би трябвало да се забрани по обществените радиоточки преди шест часа следобед. Реши, че животът в затвора не му харесва.

В килията беше студено и Тайсън си сложи куртката и връзката. Нямаше прозорец и не знаеше какво е времето навън, но след като така и така нямаше да излиза, това беше без значение.

В седем часа вратата на кабинета на началника на ареста се отвори отново и Корва мина по тесния коридор между трите килии. Охраната отвори вратата на килията, Корва влезе и военният полицай затвори и заклкочи след него.

Корва взе пластмасовия стол и го постави срещу Тайсън, който седеше на койката. Той отвори дипломатическото си куфарче и го сложи на коленете си. Тайсън забеляза, че куфарчето служеше по-добре за маса в затворнически условия, отколкото чантата, с която Корва обикновено се движеше.

— Тук сякаш се чувстваш като у дома си — отбеляза Тайсън. — Предполагам, че си посещавал много от клиентите си в затвора. Да не кажа всички.

Корва не обърна внимание на забележката му и започна направо:

— Целта ни сега е да не влезеш в затвора.

— Аз съм в затвора, Винс.

Корва извади половинлитрова бутилка уиски от куфарчето си и я хвърли на койката.

— Скрий това някъде. Нямат нищо напротив да пиеш, но не обичат да го виждат.

Тайсън сложи бутилката под възглавницата си и извади от там плоското шишенце на капитан Галахър, което вече беше празно.

— Върни това на Галахър. — Той го подхвърли към Корва, който го прибра в куфарчето.

— Имаш ли нужда от нещо друго? Марки… — попита Корва.

— Хартия за писма, сладкиши? — подигравателно се изсмя Тайсън. — Господи, Винс, точно това казвах на хората от полка ми, които попадаха в ареста.

— Е, поне няма да си тук задълго — каза хладно Корва.

— Ще идваш ли да ме виждаш в Канзас? Може да си направим свирка. Клиентите на Корва.

Неочаквано Корва се усмихна. После се разсмя.

— Клиентите на Корва. Харесва ми. Делата на Корва. Не клиентите.

За момент Тайсън го изгледа студено, после се наведе напред от койката си и каза ясно и бавно:

— Измъкни ме от тук, по дяволите.

— Работя по въпроса. — Той погледна към Тайсън и каза многозначително: — Просто за да не забравиш — ти го искаше този процес.

Известно време Тайсън не отговори, после каза:

— Никой не иска да го съдят. Но вероятно съм преценил, че се нуждая от този процес. Не знам със сигурност как се чувствах преди Спраул да каже „Откривам заседанието на съда“. Освен това, също просто за да не забравим — добави Тайсън, — някой много умен човек би успял да убеди клиента си, че военният съд не е добра идея. Умният човек щеше да прекрати това дело преди да се е стигнало толкова надалеч.

Корва сякаш преброи до десет преди да отговори.

— До не твърде отдавна тези обвинения можеха да бъдат отхвърлени, а делото прекратено. Но не мисля, че това беше много хубаво. Въпросът е, че си имаме работа с новата армия.

— Аз съм от старата армия.

— Добър аргумент. Ще го използвам. Добре… — погледът му падна на мястото, където преди бяха закачени почетните лентички на Тайсън. — Виждам, че си си махнал отличията.

— Не е много подходящо да нося Сребърната звезда, или пък виетнамския кръст за храброст и героизъм, проявен на 15 февруари 1968, нали? — кимна му Тайсън.

— Предполагам, че е така — каза Корва. — Хайде да свършим малко работа. Добре, ако си слушал внимателно, докато четяха съдебното решение, вероятно си чул полковник Муър да казва, „с две трети от гласовете“. Реалният брой на гласувалите виновен и невинен е тайна, но те са длъжни да обявят някакво приблизително съотношение. При шестчленен съдебен състав, ако бяха гласували виновен с пет гласа срещу един, Муър щеше да каже „с три четвърти болшинство“. Но сега вече знаем онова, което подозирах. Двама от членовете на съдебния състав са гласували „невинен“, което означава, че сега сред съдебните заседатели има двама души, които много упорито ще се борят за лека присъда. Разбираш ли?

Тайсън кимна.