Обречен на мълчание

— Така че Пиърс е ядосан и леко притеснен — продължи Корва. — И се готви да влезе в заседанието за определяне на присъдата с много силни аргументи, за да ги представи, когато му поискат предложение за подобаваща присъда. Но същевременно, вече притеснен от обстоятелствата, той дойде при мен с предложение. А именно: ако ние се откажем да седим там в продължение на седмица и да представяме обширни смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства — като например да призовем Левин и жена ти, които да свидетелстват за характера ти, да изброяваме списъка на военните ти отличия и така нататък — той ще препоръча присъда от пет години затвор. Сега, разбери, тази фаза на процеса е изклкочително важна при военния съд. Виждал съм как след представянето на смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства, много сериозни престъпления са били наказвани от съдебния състав с по-малко от година затвор. В армията е по-различно от цивилния живот, както може би вече си забелязал. Така че реалното време, което ти дават в затвора, е много по-малко, отколкото човек би могъл да очаква. Войникът може да бъде понижен в ранг, лишен от заплата, затворен в казармата и така нататък. Така че съдебният състав ще основава присъдата си не толкова на онова, което си направил, колкото на онова, което си, на общата сума от всичко, което си постигнал като човек и като офицер. Дори и на държането ти по време на процеса.

— Ами ще вземат ли под внимание и как си се държал ти?

— Да, това също — кимна Корва. — И това не е шега, Бен. Не бих могъл да се измъкна безнаказано, ако предложа театралните номера, които прилагам в гражданския съд. Има един много известен случай за капитан, който уволнил цивилния си адвокат, защото се държал не просто неприятно, но и оскърбително към съдебния състав, като ги заплашвал с граждански иск за най-различни неща. Капитанът получил максимална присъда в затвора в Канзас. Така че това е причината да не изглеждам като адвокатите по телевизията. Разбираш ли?

— Да.

— И така, какво да кажа на Пиърс?

— Какво ще кажеш на „Пиърс, върви по дяволите“?

— Добре — усмихна се Корва. — Но ще му го кажа по малко по-различен начин. Следващият въпрос. Както си забелязал, съдебният състав перифразира двете подточки. С други думи, те не са повярвали на Бранд и на Фарли, че ти лично си заповядал на хората си да убият когото и да е, нито пък че ти лично си участвал в действия, представляващи опасност за другите или довели до произволно незачитане на човешкия живот. Истински шамар в лицето на Пиърс, да не говорим, че по този начин те нарекоха Бранд полу-лъжец, като същото се отнася и за Фарли. Един от коментаторите каза снощи по късните новини, че Бранд е признат за виновен като лъжец. Така че ти си получи пировата победа, а Бранд има проблеми с общественото мнение. Но ти си зад решетките. Струваше ли си?

— Ще разберем, когато обявят присъдата — сви рамене Тайсън. — Все още не съм свършил с доктор Бранд. Имам още няколко нещица за казване… Когато застана на свидетелската скамейка, за да посоча смекчаващи и намаляващи вината обстоятелства…

— По дяволите, не! Когато застанеш там, Бен, ще трябва да мислиш за себе си, а не за Бранд. Имахме възможността да поставим под съмнение показанията на Бранд. — Корва се загледа внимателно в лицето на Тайсън. — Когато заемеш свидетелското място, Бен, трябва да кажеш истината. Ще кажеш на съда кой е убивал хората, и кой не е. Ще им кажеш, че ти си убил Лари Кейн. Ще им кажеш, че войниците ти са се разбунтували, че са се развилнели, и че едва не са те убили, когато си се опитал да ги спреш — всъщност кой насочи пушка срещу теб?

— Фарли, Симкокс и Белтран.

— Както и да е — поклати глава Корва, — ще кажеш на съда, че си бил изплашен до смърт и затова си се отклонил от задължението си да доложиш за извършените криминални престъпления. Ще им кажеш и че си изпитвал известно чувство на лоялност към войниците си, въпреки че е било погрешно. И няма да им казваш, че си видял Бранд да изнасилва онова малко момиче.

Тайсън кимна.

— А… трябва ли… Искам да кажа… за Кейн… необходимо ли е?

— Абсолютно. — Корва го погледна внимателно. — Съдебният състав разбира, че онова, което са чули от Бранд и Фарли, е историята на един метеж. Те не обичат да слушат за разбунтували се войници. Това плаши офицерите. Но още по-малко им се харесва да слушат как командващият офицер е стоял там с пръст в устата и си е подсвирквал националния химн.

— Разбирам — кимна Тайсън.

— Аналите на военната история — продължи Корва, — са пълни с разкази за офицери, потушаващи бунтове, въпреки че са били многократно превъзхождани по численост, както и с разкази за офицери, загинали в опит да предотвратят бунтове, масови убийства, насилия, мародерства и каквото още си поискаш. Голяма част от офицерският кодекс се основава на тази представа за храброст и е пряк продукт на рицарския кодекс. Не са ли те учили на това?

— Пропуснал съм този час.