Обречен на мълчание

— Виждаш ли — казваше Браун, — този случай е придобил широка известност както в национален, така и международен мащаб, и не можем да си затворим очите пред него. Ще ни се, но не можем.

— Не сте достатъчно настоятелни.

— Чуй, Бен, това разбуди силно страстите. Знаехме си, че ще стане така. Цялата стара скапана мръсотия изплува отново на повърхността.

Тайсън затвори очи.

— Общественото мнение е раздвоено — продължи Браун. — Прав ли съм? Националният дебат следва стария модел — някои журналисти и коментатори изтъкват, че книгата на Пикард разкрива подробно зловещите действия на врага при Уей. Но както обикновено, говори се, че в медиите се обръща внимание само на престъпленията, извършени от страна на американците.

На Тайсън му се понрави този аргумент.

— Но — продължаваше Браун, — други хора сочат, че от Америка се очаква да се държи по-добре от своя враг. Да покаже по-висок стандарт. Нали така? А и при всички случаи нищо не печелиш, ако се заяждаш по отношение зверствата на врага. Извършителите на убийствата в болница „Милосърдие“ — Браун произнесе името на болницата с хубав френски акцент, — са под властта на щатското правосъдие.

— Но в действителност — прекъсна го Бен. — Вече не са.

— Е — каза Браун замислено, — точно това е въпросът, нали така, Бен?

— Да, Чет, така е.

За известно време и двамата се умълчаха. После Браун каза:

— Хората вече доста публично говорят за военен съд. Навярно си чел в пресата. Или пък си чул за него по радиото или телевизията.

— Струва ми се, че наистина четох за това някъде. Не гледам много телевизия, а в колата си слушам касети. Записи от петдесетте. Страшна музика. Харесват ли ти песните от петдесетте?

— Обожавам ги. Бих могъл цял ден да слушам „Евърли Брадърс“.

— А какво мислиш за „Шайълес“?

— Вече не ги пишат като тях. Чуй ме, Бен, много хора са на твоя страна. Включително и аз самият.

— А коя е моята страна, Чет?

Браун се надвеси надолу, така че лицето му почти се долепи до лицето на Тайсън.

— Моля те, не си играй с мен, ясен ли съм? Тайсън не сваляше поглед от него, докато той отново се наместваше на по-горната скамейка. Парата пак се появи и Браун изчезна сред белите изпарения. И двамата седяха смълчани и заслушани в силното й съскане. Тайсън затвори очи. Неочаквано парата спря и той дълбоко си пое дъх през носа.

Браун заговори тихичко:

— Ето как стоят нещата — хората, които са на твоя страна, са повечето цивилни: Белият дом, министерствата на отбраната и правосъдието, и още някои други. Единствено армията иска живота ти.

— Никакви благодарности от тяхна страна.

— Никакви. Мисля, че армията, и най-вече Главната военна прокуратура, горят от нетърпение да се реваншират. Естествено имам предвид бъркотията около Май Лай. Не могат да се върнат отново към онзи случай, но пък имат възможност да се заемат с нещо подобно.

Тайсън не отговори. Браун продължаваше:

— Що се отнася до инцидента в онази болница, армията иска да изчисти покоите си, а главният прокурор гори от нетърпение да им осигури метлата. Някой си Ван Аркън.

Тайсън кимна. Това име се споменаваше няколко пъти в пресата. Браун добави:

— Както виждаш, сред военните среди споменът за Май Лай все още не е забравен. В редовете на армията съществува приемственост, която не се наблюдава в Белия дом например, където са се сменили десетина административни кабинета от времето на Май Лай. При това хората в Белия дом не могат да отзовават Главната военна прокуратура, нито пък дори да ги накарат да помръднат някой и друг от техните среди.

Тайсън поклати глава. В това имаше смисъл. Военните винаги ще се вълнуват от въпроса за изгубената и възвърнатата чест. Тайсън подозираше, че някак си в психиката на военните като цяло този случай превишаваше мащабите на случилото се в болница „Милосърдие“ и беше свързан с Виетнам като цяло.

Браун говореше бавно и преднамерено.

— В армията са задействали процедурата за призоваването ти отново на активна служба.

Тайсън усети, че стомахът му се свива, но лицето му не издаваше никакви чувства.

— Наясно ли си, че не можеш да бъдеш съден от обикновен граждански съд, а само от военен?

— Да, наясно съм.

— Имаш адвокат на име Слоун, нали?

— Точно така.

— Имаш ли и други адвокати?

— Необходимо ли е да имам повече от един?

— Само уточнявам. Разбери ме, искам да бъда честен с теб…

— Чудесно.

— Армията доста ще се поозори, докато оформят тая заповед така, че да те призоват в съда. Но знаеш ли какво?

— Кажи.

— Те ще те измъкнат. Може да им коства две години, но ще го направят. Притежаваш ли някакви козове, за да се противопоставиш на правителството?

— Това си е моя тайна.

— А имаш ли желание за това?

— За какво намекваш?

Браун провеси краката си от скамейката и се наведе напред.

— Ще ми се да ти дам един съвет.

Тайсън изтълкува думите му като намек за сделка.

— Давай.

— Не се опитвай да обжалваш повиквателната. Тайсън се плъзна по теракотата и се изправи.

— Великолепен съвет, Чет. — Той се наведе напред и докосна пръстите на краката си. — И каква ще бъде ползата за мен?

— Един бърз процес.