Обречен на мълчание

— Да, не са, но има твърдения и твърдения. Аз не съм адвокат, Фил, но позволи ми да ти кажа какво знам за човешката същност. В случая е налице твърдение за едно значително престъпление, за което знае голяма част от обществеността. Както всичко това за теб означава много пачки пари, така съществуват и адвокати от Министерството на правосъдието и от кабинета на главния прокурор, които пък виждат във всичко това слава и предизвикателство. — Той запали цигара и добави: — Пред нас е един публичен спектакъл с всичките му необходими елементи: убийство, заговорничество, Виетнам, мрачни разкрития и разобличения — един цирк с три арени, изпълнени с акробати, жонгльори, илюзионисти, клоуни и въжеиграчи. Ти си прав. Невинността и вината нямат място тук.

— Това си е чист цинизъм! Тайсън се засмя.

— Ти ли го казваш!

— Стига, Бен. Опитвам се да ти помогна. И оня намек за парите никак не ми хареса.

— Знам, че не си се захванал с това само заради парите, Филип. И теб те привлича популярността в пресата. Нещастието за един е слава и късмет за друг. Няма да го правим на въпрос.

— Започваш да полудяваш.

— Някога именно лудостта ме спаси. Слоун наля кафе на Тайсън и на себе си.

— Ти наистина откриваш нови перспективи чрез нашата правова система.

Тайсън като че ли не го чу и добави:

— Важно място за начина, по който в края на краищата ще ме съдят. — В съдебната зала или само в очите на обществеността — заема етническата принадлежност на жертвите.

Слоун го загледа вторачено, но не каза нищо. Тайсън кимна сам на себе си и продължи:

— Някои от тях бяха от бялата раса, Фил. Бели като теб и мен. На войниците при Май Лай им е било лесно. Те е трябвало да дават обяснения само за смъртта на двеста-триста трупа от жълтата раса с дръпнати очички. А аз трябва да давам обяснения за десетина убити от бялата раса. На война, както и при всяка друга ситуация в живота, е важно качеството, не количеството.

Филип Слоун като че ли не долови сарказма в тези разсъждения и кимна в знак на съгласие. Той каза тихо, сякаш на себе си:

— Католици… имало е католици…

— Точно така, Фил. Всички виетнамски монахини очевидно са били католички. Навярно и много от пациентите. В това предградие на Уей живееха изключително католици. Някои от европейците може да са били протестанти. Което е още по-лошо. — Тайсън си запали още една цигара. — Но поне нямаше свещеници.

— Слава Богу.

— Но за сметка на това пък имаше няколко бебета. Бременни жени, деца, болни, ранени…

— Господи!

— Това намира човек в една болница, Фил. На война няма как да избираш.

Слоун го стрелна с поглед:

— Луд ли си?

— Ето ти един интересен въпрос, предполагащ много възможности. — Тайсън премигна и се изправи. Той подаде жълтото тефтерче на Слоун: — Можеш ли да откриеш грешката, която направиха военните там?

В първия момент Слоун не доумяваше за какво става въпрос, после погледна към жълтия лист.

— О…

— Съвсем очевадно е, нали? Виж, вместо да се придвижват на юг отвъд реката към центъра на цитаделата, те трябваше да заобиколят откъм западната страна. После да тръгнат на север и да прекосят реката, за да блокират входа в западната стена на цитаделата. — Той прокара пръст по схемата върху жълтия лист. — В това бе ключът на победата. Оттам комунистите се снабдяваха с боеприпаси, продоволствия и нови попълнения. И никой не бе в състояние да ги спре. Моята рота се движеше към западната стена, но не бяхме в пълен състав и редиците ни бяха доста оредели. Пикард замазва грешката на командването, а това е доста интересно. Разбираш ли, след всичките тия години много малко от войника е останало у него. Недей да злословиш по адрес на военните. Дори когато преследваш самата истина.

— Но той злослови по твой адрес — възкликна Слоун, — и по адрес на твоите подчинени без каквито и да е проблеми. Точно това исках да ти изтъкна преди малко. — Вината на командващите с много по-висок ранг от твоя. Ако те изправят на подсъдимата скамейка, можеш да подведеш под отговорност всички командири, които са се намирали в обсег около трийсетина километра от Уей в онзи ден. Трябва да докажеш на армията, че си бил само една мижава пионка в зле разиграна игра и че ударът не трябва да рикушира единствено върху теб. Трябва да разобличиш и най-горестоящите „шапки“.

Тайсън се вторачи в Слоун, после се наведе напред и се доближи до лицето му.

— Но не ти ли е ясно, приятелю? Това не е честно. Всеки глупак, включително и един лейтенант от Центъра за подготовка на офицери от запаса като мен, може да бъде гениален военен стратег на масата за закуска двайсет години по-късно, след като е прочел доста подробно описанието на някогашната битка. Но истинският гений има способност да прозре същността на ситуацията в момента на самото й развитие. Работата е в това да можеш да мислиш трезво, когато не си стоиш на краката, а си се проснал по корем и в ушите ти пищят пет радиостанции, а около теб крещят и умират от болка, когато си подмокрил гащите си от зор, а върху ти — тра-та-та, се сипят снарядите на минохвъргачките. — Тайсън почука по масата три пъти. — Тра-та-та!