Обречен на мълчание

— Статията си е чиста клевета. Тонът й е заядлив и саркастичен, с намеци и предположения за радикални действия от насилствен характер. Марси е била радикалистка, знаем това, но доколкото ми е известно, никога не е била насилница. В статията има и неоснователни твърдения за вземането на наркотици. — Слоун се поколеба, но продължи: — Освен това доста внимателно и предпазливо се споменава за съпружеска изневяра.

Тайсън не отговори нищо.

— Боза — продължаваше Слоун, — абсолютна боза. И си е чиста клевета. Виж, всичко това преминава всякакви граници. Смятам, че тя трябва да заведе дело. Говоря с теб като мъж с мъж, Бен. Не е необходимо ти да се замесваш в делото, но реших, че трябва първо да разговарям с теб. И двамата сме наясно, че Марси е независима жена и изобщо не се нуждае от разрешението на съпруга си, за да заведе дело. Но традицията и условностите на благоприличието изискват да разговарям първо с теб.

— Не го споменавай пред нея.

Слоун се усмихна доста престорено.

— Е, естествено, ще си остане между нас. Но тя е мой клиент и аз ще разговарям с нея.

— Това си е твое право.

Закуската пристигна и Тайсън си намаза препечена филийка с масло, а Слоун задъвка лепкава кифла.

— Вкусна ли е? — попита той.

Слоун кимна с глава, като продължи да дъвче.

— Искаш ли да опиташ?

— Не, благодаря. — Тайсън набоде едно яйце на вилицата си.

Слоун взе пакетче захар и изсипа съдържанието му в кафето си. Тайсън го погледна:

— Вече не използват захар на кубчета, а тези идиотски пакетчета. Ще попитам управителя защо нямат захар на кубчета.

— Пакетчетата са по-хигиенични…

— Но от пакетчетата нищо не можеш да си построиш. Ако имаше кубчета, щях да ти покажа битката при Уей. Но сега мога да ти я нарисувам на хартия. — Той извади химикалка от вътрешния си джоб. — Дай ми един лист от ония жълти тефтерчета, дето всички адвокати все носите със себе си.

Слоун премигна леко от учудване и извади едно жълто тефтерче от куфарчето си.

Тайсън започна да чертае, докато продължаваше да дъвче.

Слоун се огледа наоколо и забеляза няколко души да обръщат глави настрани. Известно време двамата се хранеха без да проговарят, докато Тайсън рисуваше, след това Слоун каза:

— Нека да поговорим малко за твоя процес. Първо те наклеветиха в една книга, след това те злепоставиха и по телевизията, и по радиото. По-голямо зло от това не могат да ти причинят. Личният ти живот е подложен на неимоверни изпитания, кариерата и авторитетът ти са безвъзвратно накърнени и всичко това ти причинява огромна психическа травма…

Тайсън вдигна поглед от рисунката си.

— Така ли смяташ? Аз си се чувствам добре.

— Чуй ме, Бен, ако се помотаем още малко и не заведем дело, ще ни обвинят заради забавянето, т.е. заради това, че не си помръдваме задниците. В закона ясно и точно се казва, че не може безпричинно да се забавя повдигането на дело за нанесени щети. В закона е уточнено, че потенциалните тъжители, които правят така, просто се забавляват, като по този начин се опитват да увеличат вредата…

— Ти самият предложи да оставим името ми да се появи навсякъде из тия дрънканици, така че да можем да поискаме по-голямо обезщетение, Фил.

Слоун преглътна.

— Не казах точно това. Както и да е, проблемът е, че за да избегнем всякакви обвинения в забавяне на делото, трябва да задействаме нещата още сега, имам предвид още днес…

— Проблемът бе в разположението на града. — Тайсън завъртя жълтото тефтерче върху масата. — Виж, гледан откъм цитаделата, старият град се простираше покрай дълги, прави и тесни улички. Няма никакво място за маневри с оръдията. Южновиетнамците се опитаха, но северняците съвсем лесно разбиха танковете им с ракети. И така, вътре в цитаделата се намираха и стените на Забранения град, в който се е издигал императорският дворец на Божествения мир. Ясно ли ти е? Освен това по стените имаше и наблюдателни кули, които още преди това бяха завзети от виетконгците и северно-виетнамците. Нещата се усложняваха и от факта, че точно през средата на града течеше река Пърфюм. Ето точно тук. Малко по на юг от града беше местността, в която се намираха императорските гробници, които по традиция бяха под властта на виетконгците — туристите трябваше да им плащат някаква такса. Смахната война. Както и да е… както виждаш… разположението на града е доста усложнено… доста. Американските главнокомандващи не трябваше да решават да се бият срещу врага според техните условия. Точно това причини толкова много жертви и разруха. Уей се превърна в своего рода вердун, където всички се стичаха към центъра на града, за да се избиват един друг. Лоша тактика. Американците и южновиетнамците трябваше да се оттеглят и да обявят санитарен кордон. Ти как мислиш, така ли е?

— Знаеш ли, Бен — каза Слоун, опитвайки се да овладее яда си, — оставих те да ме мотаеш с всичко това само защото сме приятели. Напълно ми е ясно, че си страшно изнервен. Но е крайно време да сложим край на цялата тая глупост и да действаме.

Тайсън огледа внимателно картата, която бе нарисувал, и добави още някои детайли. Слоун се наведе над масата.