Обречен на мълчание

— Би било чисто лицемерие и наглост от страна на Ханой да се опитат да правят някаква пропаганда от това, имайки предвид какво са направили техните собствени войски при Уей.

Бърг сви рамене.

— Според мен Ханой ще настрои заинтересованите страни срещу нас. — Бърг погледна към Тръскот.

— Както и да е, генерал Ван Аркън се свърза с военния архивен център във форт Ленърд Уд и вече сме сигурни, че нито един от състава на взвода на Тайсън по времето на въпросния инцидент не е сега в редовете на армията. Затова решихме, че е най-добре да предложим на тези хора имунитет в евентуален процес срещу тях, като в замяна ще искаме те да се закълнат в показанията си. Питър Тръскот се обади:

— Значи, както и при случая с Коли, трябва да се пусне малката рибка, за да се хване голямата. Както и да е, почти е невъзможно да се призовават на активна военна служба бивши редници и сержанти. А Тайсън, бидейки бивш офицер, е лесен улов. Прав ли съм?

Ван Аркън не каза нищо, но Бърг забеляза, че не бе много доволен от направената забележка. Тръскот каза:

— Междувременно направих дискретни запитвания в местния съд на окръг Насау — окръга, в който живее Тайсън. Оказа се, че той не е завел дело срещу Пикард или срещу издателя на книгата.

— Какъв извод можем да си направим? — попита Бърг.

Тръскот сви рамене.

— Поне десетина. — Помисли за момент и продължи: — Понякога се опитвам да се поставя на мястото на Тайсън… Чудя се какво бих направил аз самият.

Бърг се усмихна.

— И аз ще помисля по този въпрос.

Тръскот също се усмихна, после каза съвсем сериозно:

— Убеден съм, че Тайсън е заел позиция на изчакване. Но и той като нас не знае какво изчаква и на какво се надява. Нещо повече, също като нас и него го е страх.

Бърг кимна бавно с глава.

— Е, това ни довежда до нашата следваща тема за обсъждане — самия господин Тайсън. Доколко надълбоко можем да навлезем в този случай, преди да се наложи да призовем господин Тайсън на служба? Господин Тръскот?

Тръскот отговори:

— Кабинетът на министъра на правосъдието смята, че можете да продължавате с неофициални срещи и разследвания както досега, докато се убедите, че в това обвинение има нещо вярно.

Бърг погледна Ван Аркън. Генералът поклати глава в знак на несъгласие.

— Точно тук от съдебна гледна точка почвата под краката ни започва да омеква.

И Тръскот, и Бърг мълчаха. Ван Аркън се аргументира:

— Трябва да сте наясно, че призоваването на господин Тайсън на действителна военна служба би го направило подвластен не само на санкциите на военния наказателен кодекс, но и на неговата защита. Както вие сам отбелязахте при първата ни среща, господин Тръскот, армията не може да призове на военен съд един цивилен. Подобно разследване от страна на моето министерство или на Криминалния следствен отдел към армията би било нарушаване на гражданските права на цивилния гражданин.

Бърг поклати глава. Очевидно Ван Аркън бе обмислил това. Очевидно бе също, че Ван Аркън играеше ролята на силен. Бърг се обърна въпросително към Тръскот.

Питър Тръскот се почеса по брадичката.

— Ами това е доста трудно… Навярно Белият дом ще нареди моето министерство или ФБР да започнат разследване, после може да предадем сведенията за това, което сме открили, на министъра на правосъдието…

Ван Аркън го прекъсна:

— Не мога да приема разкритията на едно гражданско разследване в случай като този. Господа, ако искате историята да се потули или поне да загуби част от силата си заради процесуални грешки, то тогава си вършете работата добре.

Бърг се загледа в лицето на Ван Аркън, но не каза нищо. Явно бяха стигнали до задънена улица. Неочаквано Ван Аркън се обади:

— Подозирам, че на Белия дом не му се ще да види господин Тайсън отново в униформа.

Бърг се изправи и си наля малко минерална вода.

— Според тях е късно историята да се потули.

— Вече сме стигнали и сме задминали тази точка. Прочетете вестниците.

Бърг не обърна внимание на репликата и продължи:

— А ако господин Тайсън бъде призован в армията преди още да сме събрали необходимите факти, това не би ли повлияло на съда? Според мен такова нещо би било прибързано и отвратително. Тръскот?

Тръскот отговори:

— Ами… не повече, отколкото ако се екстрадира някой заподозрян от чужда страна. В определени случаи правителството трябва да предприеме известни мерки, за да осъществи съдебната си власт. Това не бива да бъде изтълкувано като предположение — за вина.

Бърг стоеше прав и отпиваше минерална вода. Несъзнателно погледът му се насочи към прозореца и той се загледа в Белия дом. После отмести очи.

— Ако призовем Тайсън в армията, за това ще пишат всички вестници. Все още ми се ще да запазим случая в тайна. — Той се обърна към Ван Аркън: — Нека да не забравяме и чисто човешката страна на проблема. Ами ако Тайсън изкара шест месеца или една година в армията и след това се окаже, че е невинен? Не можем да си играем с един човешки живот просто защото са налице някакви необосновани обвинения. Защо не оставим човека да си живее живота, докато не намерим по-основателни причини да го призовем отново в армията? Ван Аркън отговори: