Обречен на мълчание

— Ако не разнищим — отговори Ван Аркън, — или не можем да разнищим тая история докрай, това ще означава, че цялата ни правова система се е разклатила. А аз не мога да си представя по-голяма вреда за една нация, чиито устои се коренят в закона, от тази — нейната правова система да се разклати, освен, разбира се, ако и държавните служители не са завели съдебен процес. Смятам също, че ако господин Тайсън беше сега в тази стая и беше обективен, той щеше да се съгласи с мен.

Бърг се усмихна, но усмивката му бе кисела.

— Бенджамин Тайсън се бори за живота си и няма да бъде обективен. Той ще причини големи затруднения на правителство и на страната. И аз не го обвинявам за това. — Бърг взе куфарчето си. — Всичко това ще отвори много стари рани и тези рани ще закървят наново. Тая проклета война отново ще тропне на вратите ни. Бог да ни е на помощ — Бърг се отправи към вратата. — Съвещанието се закрива.

ГЛАВА ЕДИНАЙСЕТА

Един вторник в седем и половина сутринта Бенджамин Тайсън влезе в голф-клуба „Тардън Сити“, известен като Мъжкия клуб. Още при построяването на сградата през 1899 — а година жените били поканени да напуснат и клубът бе придобил, мислеше Тайсън, уникалната жизнена атмосфера, типична само за чисто мъжкото присъствие. Все пак жените се канеха веднъж в годината да присъстват на турнирите, макар че малко от тях се възползваха от тази съмнителна чест.

Тайсън огледа залата и видя няколко мъже да играят на зарчета на една малка масичка. Продължи навътре, мина покрай бара и влезе в трапезарията, която бе със сводест таван като на катедрала. Прекоси стаята, кимна за поздрав на няколко насядали на страничните масички и излезе на задната тераса.

На малка кръгла масичка под чадър на сини райета седеше Филип Слоун и четеше вестник. Тайсън седна срещу него. Слоун вдигна глава.

— Добро утро — той наля чаша кафе на Тайсън от една калаена каничка.

— Благодаря. — Тайсън набързо изпи кафето си без мляко. Забеляза, че екипът за голф на Слоун се състоеше от трите основни цвята плюс оранжево. Погледна към игрището. Мъже в ярко облекло изпълняваха еднообразни движения с топката и стика, като повтарящ се ритуал.

Слоун вдигна очи от вестника, очевидно току-що забелязал, че събеседникът му е облечен в костюм.

— Мислех, че ще изиграеш една игра с мен, а?

— Не, ще бързам за влака в девет без четвърт. Така че нека да приключим до осем и половина.

Слоун, изглежда, се разочарова, после се загледа замислено в него:

— Какъв е твоят статут там? Тайсън си наля още кафе.

— Къде? Във влака в девет без четвърт ли?

— В службата ти.

Тайсън отпи от кафето си. Най-често жените любопитстваха какво е семейното му положение. Мъжете обикновено се интересуваха от работата му. Почти никой не се интересуваше от психичното му състояние.

— Трудно е да се каже, Фил. Имам предвид, че от една страна имаме прословутото японско „бащинско“ покровителство. От друга страна е японската ефективност. Тия дни работата ми не е много ефективна. Като прибавим към всичко това и манията на ония с дръпнатите очички за външния вид, изражението на лицето и други подобни глупости, доста ги озадачавам. — Той се усмихна и продължи: — Като бивш самурай, който е бил опозорен, аз би трябвало да се измъкна от цялата тази ситуация с чест. Но американските мениджъри все още не са възприели радушно японската некрофилия.

Този ред на мисли никак не се нравеше на Слоун.

— Знаеш ли, ако старият Стуцмън още бе шеф, щеше да ми предложи със защитата ми да се заеме адвокатската кантора на корпорацията. — В гласа на Тайсън се четеше болка.

Слоун махна с ръка.

Към масата им приближи келнер и Тайсън си поръча яйца и портокалов сок, а Слоун кифлички с мармалад и още една каничка кафе. На Тайсън му мина през ума, че изпитва някаква необяснима неприязън към хората, които обичат кифлички с мармалад за закуска.

Слоун бръкна в куфарчето си, измъкна оттам една нагъната страница от вестник и буквално под масата му я подаде. Той я разгъна и видя, че това бе първа страница от „Америкън Инвестигейтър“, не онази със снимката на Марси, а последният брой от седмичника. Едно от многобройните заглавия гласеше: ГОСПОДИН ПРЕЗИДЕНТЕ, ЩЕ ВЪЗТЪРЖЕСТВУВА ЛИ СПРАВЕДЛИВОСТТА? Това въпросително заглавие, установи Тайсън, бе един изкусен начин да се намекне на читателската аудитория, че държавният глава е получил като подарък килим, имитация на килима пред входа на Белия дом. Тайсън попадна и на още едно заглавие: ПРИЯТЕЛИТЕ И ЛЮБОВНИЦИТЕ НА МАРСИ РАЗКАЗВАТ ЦЯЛАТА ИСТИНА. Тайсън отново нагъна страницата без да прочете статията и я върна на Слоун.

— Е?

— Е, ами историята за Марси е раздута извън всякакви граници на общоприето приличие и журналистическа етика. Дори и за този скандален вестник. Това приятелче Джоунс, написало статията, е взело интервю от някои приятели на Марси и… от мъже, които твърдят, че са били в доста интимни отношения с нея.

Тайсън сипа сметана в кафето си. Слоун продължи: