Обречен на мълчание

— Въпросът всъщност е: Трябва ли да заведем дело? Или пък Андрю Пикард казва самата истина, позовавайки се на своите свидетели? Ти, Бенджамин Тайсън, участвал ли си по някакъв начин или не в убийството на мъже, жени, деца, монахини, медицински персонал и всички останали в болница „Милосърдие“?

Тайсън отмести адвокатското тефтерче настрани и започна да дъвче замислено филийката си, после погледна към Слоун:

— Предполагам, ти си длъжен да знаеш. Да, както се казва в книгата на Пикард, аз съм виновен за извършените убийства.

Слоун не се престори на изненадан, нито пък се опита да изрази друго чувство, каквото всъщност не изпитваше, и това му правеше чест, помисли Тайсън. Той просто кимна лаконично с глава. Тайсън продължи:

— Така че с глоба приключваме разговорите за едно вероятно гражданско дело. Съжалявам, че те разочаровах и че те мотах досега. Но ти ме разбираш, нали?

Слоун отвърна малко студено:

— Не съм разочарован. Е да, в известен смисъл съм разочарован, че не ми се довери по-рано и че ти самият не се смяташ за невинен…

— Но аз не съм невинен.

Слоун замълча за момент, после каза:

— Това ще реши съдът. Не ти. Чуй ме сега: В случай че се повдигне обвинение срещу теб и след това се отмени или изобщо се потули всичко, или пък ако в действителност те изправят пред съда и докажат, че си невинен, тогава твърде вероятно е да спечелиш едно гражданско дело за клевета. Следиш ли какво ти говоря?

Тайсън кимна с глава. Тоя човек наистина бе последователен и очевидно бе обмислил всичко предварително.

Слоун продължаваше:

— Но трябва да ми позволиш да заведа делото още сега. Можем да отлагаме и да забавяме каквото и да е решение на съда дотогава, докато не се свалят всички възможни обвинения срещу теб. Така се решава проблемът за възможността правителството да заведе гражданско дело. Това ще ги постави в позиция, при която ще трябва да се опитат да ни изместят. В състояние съм да протакам едно гражданско дело години наред, без да се стигне до съдебен процес. А те не могат да те обвинят в криминално престъпление, без да нарушат правата ти.

Тайсън помисли, че съдебната стратегия приличаше на философията на Макиавели много повече от стратегията на политиците. Военната стратегия поне се основаваше на простотата, бързината и разбираеми от всички цели.

— Започва да ми се повдига — отговори той. — Както и да е, както вече ти казах, с няколко малки поправки, Пикард е разказал истината…

— О, та кой го е еня за истината? — Слоун се наведе още повече над масата и каза тихичко: — Чуй ме. Пет пари не давам дали си виновен или не, въпреки че ми загуби доста време, докато се опитваше да прикриеш този незначителен факт. Безпокои ме това, което става сега, в момента. Пресата те оплю, работодателите ти те отблъснаха, приятелите и познатите ти те презират, а оня загубеняк Пикард те клевети по радиото и телевизията. Трябва да се захванем и да изравним резултата.

Тайсън се загледа в далечината, Фред Риърдън, полупенсионирал се педиатър, тъкмо удряше топката. Той се обърна отново към Слоун:

— Пикард изобщо не е загубеняк. Прочетох книгата му и го слушах по телевизията. Ще ми се да е, ама не е. Той наистина е един арогантен нахалник, но никак не е глупав. Освен това да изравниш резултата чрез гражданско дело във време, макар и цивилизовано, също е прекалено нахално и почти толкова низко, колкото да ритнеш някого в топките или да му прережеш гърлото. Ако някога заведа дело за… нещо, то в никакъв случай няма да е за отмъщение. На трето място, разсъжденията ти за нашето правосъдие са съвсем уместни, но аз прочетох доста книги и съвсем не мисля, че един военен трибунал ще ме обяви за невинен.

— Все още нещата се решават от установените факти.

Тайсън сви рамене.

— Иди и изслушай един военен процес. След това пак ще си говорим.

Слоун потропваше с пръсти по масата.

— Знаеш ли, време е да направиш някакво публично изявление. Нещо за… нещо подобно на онова, което ми казваше преди… нещо за самата битка. Нещо от рода на това, че там е бил един неимоверен хаос… Но и нещо повече от това… че всичко е било военна грешка… огромна глупост, довела до множество ненужни жертви…

— Каква ще бъде целта на всичко това, дявол да го вземе?

— О, ще се изненадаш. Твърденията за извършено престъпление все още не са обвинения.

Тайсън проследи с поглед сянката на един самолет, прелитащ над тях. После отново насочи вниманието си към Слоун: