Обречен на мълчание

— Казах ви защо. Освен това не смятам, че господин Тайсън си живее живота. Призоваването му в армията би било дори в негова полза. Въпреки че съм военен, аз съм преди всичко човек и човешката доброжелателност съвсем не ми е чужда.

Бърг го прекъсна:

— Да намериш повиквателна в пощенската си кутия е толкова успокоително и доброжелателно, колкото и да установиш, че резултатите от медицинското ти изследване, свързано с последния ти сексуален партньор, са станали обществено достояние.

Тръскот се ухили лукаво.

Лицето на Ван Аркън, което по принцип беше доста румено, сега почервеня още повече. Той тръгна към средата на стаята, сякаш се канеше да излиза. Когато заговори, гласът му трепереше, въпреки че се опитваше да овладее вълнението си.

— Разполагаме с достатъчно информация, за да предположим, че е извършено престъпление. Разполагаме и със заподозрения извършител. Или трябва да вземем мерки, за да подведем заподозрения под съдебна отговорност, или просто трябва да спрем да се занимаваме с тоя случай. Но запомнете добре, че ако обърнем гръб на двеста предполагаеми жертви, така както очевидно е направил Тайсън по онова време, то ние сме също толкова виновни, колкото и самият той — добави заплашително Ван Аркън. — Тогава можем да бъдем почти сигурни, че ще бъдем призовани пред съда на Конгреса.

Бърг въздъхна дълбоко:

— Ще предам на президента настоящия ни разговор.

Ван Аркън все още стоеше прав.

— Защо не предложите на президента като главнокомандващ Въоръжените сили да подпише заповед за призоваването на Тайсън в армията? Това би било по-приемливо, отколкото една повиквателна, изпратена от армията.

Гласът на Бърг прозвуча доста остро:

— Генерале, много добре знаете, че президентът, не желае да прави това. Ние всички сме на мнение, че случаят засяга единствено армията. Така че нека не намесваме президента. Това е един обикновен съдебен процес за убийство и тук изобщо не става дума за международен инцидент, нали? И така, колко време ще е необходимо според вас, за да се върне Тайсън обратно в армията?

Ван Аркън си пое дълбоко дъх, сетне отговори троснато:

— Не мога да кажа. Зависи от това колко силно Тайсън ще се противопостави на заповедта за връщане в редовете на Военните сили.

— Той може да стигне чак до Върховния съд — обади се Тръскот.

Бърг се облегна назад в стола си. Чудеше се дали една дълга съдебна битка, оспорваща нечие призоваване в армията, би имала лоши последствия. Това би изместило тежестта на отговорност от изпълнителната власт и би я насочило върху съдебната, както всъщност трябваше да бъде в случая.

Тръскот сякаш четеше мислите на Бърг в момента.

— Бихме могли да се свържем с адвокатите на Тайсън или дори със самия Тайсън.

Бърг го погледна.

— Защо?

— Понякога — каза Тръскот, — директният подход е най-добър. Ако го информираме пряко или чрез адвоката му, че имаме намерение да го призовем отново в армията с цел да предприемем съдебно разследване на случая, можем да подразберем какво възнамерява да предприеме той… В отговор на нашите действия.

Бърг погледна Ван Аркън. Тръскот добави:

— Ако аз съм на мястото на адвоката на Тайсън, ще го накарам да се опита да сключи някаква сделка. В замяна на това, че няма да обжалва заповедта за назначение, бих помолил Главна военна прокуратура за… е, нещичко. — Той се обърна към Ван Аркън: — Какво бихте предложили вие в тая сделка?

— Нищо.

— Бихте му предложили един справедлив военен процес, нали?

Бърг се чудеше какви в действителност са основанията на Ван Аркън да бъде толкова настоятелен и неотстъпчив в случая. Бе се опитал да разгадае психиката и философията на генерала и на пръв поглед се оказваше, че е неподкупен моралист и защитник на закона и реда. Той самият водеше доста аскетичен живот, бе ерген и живееше във военно общежитие. Носеше се мълва, че притежавал само два цивилни костюма: един летен и един зимен, и двата сини.

— Добре, господа — изправи се Бърг, — преди да се разделим, искам да дам личното си мнение, а то е следното: До известна степен обществото се чувства виновно за постъпките на своите военни, но не изпитва подобна вина по отношение на останалите цивилни престъпници Така че ако в края на краищата призовем Бенджамин Тайсън пред военен съд, признаем го за виновен и го вкараме в затвора, ни най-малко не трябва да очакваме, че ще станем национални герои. Брадичката на Ван Аркън потрепери.

— Не ме е грижа за моята популярност в армията освен това не съм хукнал да заемам някой граждански пост.

Тръскот се изправи.

— Хайде, нека не се караме. — Той се обърна към Бърг: — В основни линии генералът е прав и вие трябва непременно да предадете това на президента. Затварянето на очите отдавна не минава безнаказано. Лично аз по-скоро бих предпочел да направя нещо не много популярно, отколкото да бъда обвинен в заговорничество.

Бърг кимна в знак на съгласие.

— Нямам предвид да си затворим очите. Предлагам само да съпоставим добрите резултати от един военен съдебен процес и вредата, която той би донесъл на цялата нация.